О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 31.03.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 4268 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. С. от гр. П. срещу въззивно решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 1332/2007г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.02.2008 г. по гр.д. № 3651/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря М. Н. С. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 23.10.2007 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата М. Н. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателят е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря М. С. месечна издръжка в размер на 100 лв. Приел е, че С. е редовна студентка във висше учебно заведение, че няма доходи и имущество от което да се издържа, както и че от необходимата й издръжка жалбоподателят може да заплаща без особени затруднения месечна издръжка в размер на 100 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ задължението на родителя да издържа пълнолетно дете, което продължава обучението си. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и е решаван е противоречиво от съдилищата.
С решението си въззивният съд при анализ на всички доказателства е приел, че жалбоподателят без особени затруднения може да заплаща издръжка в размер на 100 лв.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ задължението на родителите за издръжка на пълнолетно дете, което продължава обучението си, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно това издръжката на пълнолетното дете ще създаде ли особени затруднения за жалбоподателя.
В конкретния случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод за основателност на иска по чл. 82, ал.2 СК, като е приел, че заплащане на месечна издръжка от 100 лв. не съставлява особено затруднение за бащата.. Съдът е посочил, че жалбоподателя е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи, че с оглед професията която има-готвач може да си осигури месечни доходи в размер на 400-500 лв., както и че е реализирал доходи от продажба на два недвижими имота през 2004 и 2005 г.
Разпоредбата на чл.88, ал.3 СК установява, че издръжката по алинея втора се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. Преценката на съдилищата за възможността на родителите да издържат без особени затруднения пълнолетните си деца, които продължават своето обучение е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства. С оглед задължението на съда при тази преценката да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението, по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 1332/2007г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба на Н. Й. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: