ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5012/2014 год.
Производството е по чл.280 ал.2 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на З. Я. Ш. и Р. Р. Ш. и двамата от [населено място], [община] , обл. чрез процесуалния им представител адв.П. П. срещу решение № 212 от 9.5.2014 г, постановено по гр.дело № 235/2014 г на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 34/13.1.2014 г по гр.дело № 2032/13 г по описа на Районен съд Хасково.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от З. Я. Ш. и Р. Р. Ш. срещу Ю. А. Ш. искове по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с договор от 31.3.1999 г, обективиран в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус Х. К., по силата на който ищците са дарили на сина си А. Р. Ш. недвижим имот, представляващ парцел , в кв. по плана на [населено място], общ М. , обл., одобрен със заповед № 176/96 г, целият с площ от 1200 кв.м, при граници : улица, парцели и -общинска и земеделска земя.
Ответницата по касационната жалба Ю. А. Ш. чрез пълномощника си адв. М. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Претендира разноски.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, IV г. о. констатира следното:
Въззивното решение е постановено по иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, поради отказ на ответницата да осигури на дарителите издръжката, от която се нуждаят.
Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело е подадена на 22.7.2013 г.Данъчната оценка на спорния имот, въз основа на която съгласно чл.69 ал.1 т.4 от ГПК е определена цената на иска възлиза на 2 554, 70 лв. Касационната жалба е подадена на 9.6.2014 г при действието на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК , ред /ДВ бр.100/2010 г/, съгласно която производството по такива спорове е двуинстанционно.
Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 5000 лв.Предвид недопустимост на касационния контрол жалбата следва да се остави без разглеждане.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх.№ 5941/9.6.14 г, подадена от З. Я. Ш. и Р. Р. Ш. и двамата от [населено място], [община] , обл. чрез процесуалния им представител адв.П. П. срещу решение № 212 от 9.5.2014 г, постановено по гр.дело № 235/2014 г на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА З. Я. Ш. и Р. Р. Ш. да заплатят на Ю. А. Ш. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.