О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 10,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 312/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А” О. – гр. С. против определение №3219 от 02.03.2010 г. по ч.гр.дело №1515/2010 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация не е завил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в жалбата, касаторът е формулирал „ съществен процесуалноправен въпрос”, а именно – „ Допустимо ли е договорна неустойка, като акцесорно вземане да се посочи в т.9 от заявлението, б. „б” – графа лихви, след като в него няма предвидена отделна графа, в която да се посочи вземането за неустойка и представлява ли посочването на акцесорното вземане в посочената графа основание съдът да откаже като недопустимо разглеждането на акцесорния иск в исковия процес за установяване съществуването на вземането по чл.422 ГПК и да прекрати производството в тази част”. Заявено е, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата и е посочено, че имало необходимост от произнасяне на ВКС, при липса на задължителна практика по поставените въпроси. Други доводи не са развити
Касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставения от него въпрос няма относимост към решаващия извод на въззивния съд, който е приел, че липсва индивидуализация на вземането, а не, че то не може да бъде заявено от страната със заявлението. Т.е. че липсват каквито и да било индивидуализиращи белези, от които съдът да може да направи извод, че се претендира договорна неустойка, а не законна лихва. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Дори, обаче, да се приеме, че така поставения въпрос, въпреки липсата на обосноваване на връзката му с решаващите изводи на съда, е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не са налице предпоставките на т.3 от нормата,тъй като основанието, регламентирано от нея, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че има необходимост от произнасяне на ВКС, тъй като липсвала задължителна практика. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като не е изложено и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3219 от 02.03.2010 г. по ч.гр.дело №1515/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: