О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София,11.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 954 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Т. Г. срещу решение № 796/16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 605/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Касационната жалба е допустима в цялост, вкл. за претенциите по първоначалните и насрещните искове с цена под 10 000 лв. с оглед връзката и обусловеността между претенциите по първоначалните и насрещните искове и наличие на претенции по тях с цена над 10 000 лв. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД за 6 423.08 лв. и 32 121.46 лв. – дължими възнаграждения по договор № 28 и договор № 29 за доставка и монтаж на кухненско оборудване. [фирма] е предявило насрещни претенции срещу [фирма] по чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забава за изпълнение на [фирма] по договорите, предмет на първоначалните искове, в размер на 7 871 лв.по първия договор и 25 030 лв. по втория договор. СГС е уважил първоначалните и насрещните искове със законните последици. САС е отменил решението на СГС относно насрещните искове и е постановил друго, отхвърлящо същите, а е потвърдил първоинстанционното решение относно първоначалните искове. САС е приел, че първоначалните претенции са основателни, а насрещните неоснователни, обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, препращайки към част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, но излагайки и свои доводи във връзка с възраженията на жалбоподателите, и с оглед изискванията на чл.269 предл.2-ро ГПК. По отношение на първоначалните искове САС е приел, че към първоначалните два договора, сключени между страните има и два анекса, касаещи промяна в предмета и цената на договорите в съответствие с приложени спецификации и приемане на изпълнението по тях, потвърдено като факт с двустранно изготвяне на протоколи за предаването и изпитването на оборудването в работещо състояние. Независимо от оспорването на тези анекси като неподписани от оправомощени лица с представителна власт за [фирма], съдът е възприел изводите на СГС за приложението на чл.301 ТЗ, относно горепосочените анекси, с оглед липсата на противопоставяне от страна на [фирма] веднага след узнаването на действията, свързани с доставката на оборудването по тези анекси, монтажа на уредите, подмяната на част от оборудването и даденото разрешение за ползването на обекта. По отношение на насрещните искове САС е приел, че същите са неоснователни, тъй като представеният констативен акт образец 15 от 10.05.2010 г. е доведен до знанието на [фирма] не като участник и в качеството си на юридическо лице и изпълнител на определени работи, а чрез лицето Р. Тракийска, участвала в процедурата по изготвяне на акта и подписала същия с положен печат на [фирма], но в качеството си на физическо лице – проектант, без данни по делото проектирането на оборудването да е възложено на [фирма], а не персонално на Р. Тракийска. В този смисъл САС е приел, че представеният констативен акт образец 15 не представлява протокол за готовност за монтаж, съгласно уговореното в чл.7 ал.1 от договорите между страните, поради което не обуславя наличие на неточно изпълнение и конкретно забава от страна на [фирма] и дължимост на неустойка от негова страна. В тази връзка САС е изложил подробни съображения, че е налице констативен акт образец 15 за обекта, но [фирма] не е поставено в забава от него, с оглед на което да се ангажира отговорността му, съгласно чл.20 от договорите.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /в този смисъл и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира въпроси в осем пункта. Всички поставени въпроси са фактологично обусловени, но не от установената и приета от САС фактическа обстановка, а от твърдяната и желана от касатора такава. Някои от въпросите не са и обуславящи изхода на спора. Въпросите съдържат доводи за допуснати нарушения на закона и представляват питане до ВКС за произнасяне по твърдяна от касатора незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, като по този начин се смесват двете фази на касационното производство и се цели във фазата по допускане на касационно обжалване, ВКС да упражни и контрол върху решаващата дейност на въззивния съд. Но основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/ и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Обобщени, въпросите на касатора са във връзка с приемането на доставеното оборудване /т.1/, обхвата на чл.301 ТЗ /т.2/, възникване на задължения при приемане на оборудването, без изрично одобрение /т.3/, дължимо възнаграждение в случай на отклонение от уговореното между страните /т.4/, доказателствената сила на актовете – образци между участниците в строителството по чл.160 ал.1 ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. /т.5/, обсъждане на събраните по делото доказателства /т.6/, нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд /т.7/ и разпределение на доказателствената тежест при оспорване на представителна власт /т.8/. Конкретно по тези въпроси следва да се посочи разрешението им от конкретно установената и приета от САС фактическа обстановка /т.1, т.2, т.3 и т.4/, а не от посочената такава от касатора. Въпросите по т.5, т.6 и т.8 изискват преценка на процесуалната дейност на въззивния съд по обсъждане на представените по делото доказателства, каквато преценка ВКС не може да прави на този етап в производството по чл.288 ГПК. Въпросът в т.7 не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Както е посочено в представеното от самия касатор определение на ВКС № 125/08.03.2010 г. по т.д. № 954/2009 г. „преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/”. Независимо от изложеното по така формулираните от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС счита, че дори да се приеме, че те представляват такива по чл.280 ал.1 ГПК, по отношение на разрешението им от САС липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Представената съдебна практика не сочи на разрешение на правни въпроси, което да е различно от това в обжалваното решение при установена идентична фактическа обстановка. Различният краен резултат се дължи на установена различна фактическа обстановка. Следва да се посочи, че конкретно относно приложението на чл.301 ТЗ обжалваното решение, обусловило приложението му от липсата на противопоставяне от [фирма] веднага след узнаване на действията по доставката /както се посочи по-горе/ не е в противоречие с приетото по решение № 499/10.05.2005 г. на ВКС по т.д. № 797/2004 г., по решение № 1859/16.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 359/2001 г., по решение № 69/11.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 709/2008 г. и останалите представени решения. Липсва такова противоречие и с решение № 19/23.02.2009 г. на ВКС по т.д. № 474/2008 г., което е по договор за възлагане на обществена поръчка, приет от съда за нищожен, какъвто не е настоящият случай. Обжалваното решение не е в противоречие и с приложеното решение № 48/31.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 822/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, относно приемане на извършена работа в сграда или части от нея и дължи ли се възнаграждение за приетото, за което да важат правилата на чл.170 ЗУТ. Това е така, защото формулираният от касатора въпрос в т.5 във връзка с приложението на чл.160 ал.1 ЗУТ касае доказателствената сила на приложения по делото акт образец 15, която не е опровергана, според САС. Както се посочи по-горе САС е приел, че този акт не поставя [фирма] в забава, с оглед договореното по чл.20 от двата сключени между страните договора.
Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът не мотивира наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба в съответствие с разясненията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Твърденията за липса на съдебна практика относно доказването на оспорена представителна власт не мотивира такова основание, а изразява само желанието на касатора за реализиране на контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, за пререшаване на спора и постигане на искания от него резултат, независимо от установената и приета от САС фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796/ 16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 605/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.