1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С., 12.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1313 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Н. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Б., против въззивно решение № VІ-50 от 15.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 711/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 320 от 10.03.2011 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 6279/2010 г., са отхвърлени предявените от М. Н. М. срещу Основно училище/ОУ/ „Х. Б.” [населено място], [община], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 3 802,92 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са относно приложението на Наредба № 3/2008 г. на МОН и във връзка с това към кой момент става одобрението на щатното разписание за учебната година, както и следва ли при извършване на подбор по чл. 329 КТ при съкращаване на щата, той да е извършен между лица, заемащи една и съща или сходни длъжности и законен ли е подборът, извършен между лица заемащи различни трудови функции. В подкрепа на твърденията си представя съдебни решения, както следва: решение № 93 от 19.02.2002 г. на ВКС по гр.д. № 470/2001 г., ІІІ г.о., решение № 181 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 956/2009 г., ІІІ г.о. и решение № 416 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 531/2009 г., ІV г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОУ”Х. Б.” [населено място], [община], област Бургаска, чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, като от общо 11 щатни бройки педагогически персонал е утвърдено ново щатно разписание от 01.07.2010 г. с 10 бройки. От работодателя е извършен подбор между всички педагогически кадри и тъй като на ищцата е дадена най-ниска оценка, той законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените в изложението два правни въпроса от материално естество са обусловили изхода на делото, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. По въпроса относно приложението на Наредба № 3/2008 г. на МОН и във връзка с това към кой момент става одобрението на щатното разписание за учебната година е налице задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 г. по тълк.д. № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. Въведеното с подзаконови нормативни актове в т.ч. и Наредба № 3/2008 г. на МОН изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение. Приетото от възззивния съд по този въпрос е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по него. По втория материалноправен въпрос – при съкращаване на щата законосъобразен ли е подборът извършен между лица заемащи различни трудови функции, а не между такива, заемащи една и съща или сходни длъжности, отговорът даден от въззивния съд в обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл. 329 КТ е създадена правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или да прекрати трудовото правоотношение с такива, на които длъжностите не се съкращават, което право на работодателя в случая е различно и не е свързано със задължителния подбор, който той трябва да извърши по силата на закона. Задължителен е подборът при съкращаване в щата и при намаляване обема на работата на една или няколко бройки от няколко идентични длъжности или такива със сходни трудови функции, в които случаи правото на подбор става част от правото на уволнение, като последното не може да бъде упражнено без да се извърши подбор. В случая работодателят е извършил подбор между всички педагогически кадри и е прекратил трудовото правоотношение с лицето, което е получило най-ниска оценка, независимо, че длъжността, която то заема не се съкращава, именно възползвайки се от правото си да остави на работа онзи служител, чиято длъжност се съкращава, но който работи по-добре и има по-висока квалификация. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, съдържаща се в решение № 752 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1095/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение VІ-50 от 15.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 711/2011 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 9646 от 25.07.2011 г. на М. Н. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: