2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 15.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3019 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №247 от 18.11.2014г. по гр.д.№358/14г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №51 от 03.02.14г. по гр.д.№3268/11г. на Горнооряховския районен съд, с което е извършена чрез разпределение по чл.353 делба на съсобствени земеделски земи, находящи се в [населено място], [община], като в дял на М. П. П. са възложени овощна градина с площ от 1,490 дка и нива от 3,800 дка; в дял на П. А. В. са възложени овощна градина от 1 дка и нива от 3,5 дка; в дял на П. Д. С. /Н./ е възложена нива от 3,004 дка; в общ дял на М. П. Д. и П. И. Д. са възложени овощна градина от 5,710 дка, две ниви от по 2,999 дка; нива от 4,999 дка; нива от 4,500 дка и нива от 5,001 дка; в общ дял на П. Х. П., Й. Д. П. и П. Д. П. е възложена нива от 1800 дка; в дял на А. И. И. а възложена нива от 3 дка, като са присъдени и суми за уравнение на дяловете.
Съдът е приел, че при извършване на делбата следва да се съблюдава изискването на чл.69, ал.2 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура. Съобразено е, че поради различната характеристика на имотите и различните квоти на съсобственост не може да се тегли жребий, а разпределението следва да се извърши от съда с помощта на вещо лице, като част от съделителите са групирани и са получили общ дял. Съобразени са и разпоредбите на чл.72 ЗН и чл.7, ал.3 ЗСПЗЗ, които установяват забрана за раздробяване на земеделските земи под определен размер – 3 дка за нивите, 2 дка за ливадите и 1 дка за лозя и овощни градини. Съобразено е изискването да се извърши такова групиране на имотите, че те да бъдат разпределени възможно най-равностойно, като същевременно сумите за уравнение на дяловете да се сведат до минимум.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. П. П.. Жалбоподателят поддържа, че според първоначалното заключение на вещото лице имотите са неподеляеми съобразно правата на съделителите, а според допълнителното заключение, което съдът не е възлагал, имотите са групирани в дялове и това е послужило като основа на съдебното решение. Възложен бил общ дял на наследниците на Д. П. Р. – П., Й. и П., без да има тяхно съгласие за това. С. А. И. имал права на стойност 729 лв., а бил осъден да заплати за уравнение на получения дял сумата от 921 лв. Жалбоподателят получил реален дял на стойност 3174лв., който е с 1198лв. по-малко от това, което му се полага според притежаваната квота в съсобствеността. Освен това жалбоподателят счита, че овощната градина, която е с площ от 8 дка, е следвало или да бъде възложена на един от съделителите, който поеме задължение да заплати на третото лице насажденията в нея, или да бъде разделена на 8 дяла от по 1 дка. Вместо това тя била разделена на три дяла, при което не се прекратявала съсобствеността между съделителите, нито пък се намалявали сумите за уравнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в обжалваното решение липсват собствени мотиви, като въззивният съд препращал към мотивите на районния съд; че не е направена преценка на събраните доказателства, на доводите и възраженията на жалбоподателя, което противоречало на ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС – т.19. Решението на въззивния съд противоречало и на решение №83 от 10.04.12г. по гр.д.№739/11г. на ВКС и на ТР №63/01.06.65г. по гр.д.№38/65г. на ОСГК. Съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по въпроса дали е съществено процесуално нарушение, когато вещото лице по собствена инициатива изготви и предложи заключение за поделяемост на неподеляеми имоти и съдът постанови решението си по това заключение. Посочени са и три други съдебни акта, в които касаторът намира противоречие с обжалваното решение – определение №560 от 30.09.2009г. по ч.гр.д.№406/2009г. на ВКС, І ГО; решение №1969/11.10.69г. по гр.д.№1455/69г. на ВКС, І ГО и решение №713 от 10.01.1996г. по гр.д.№740/95г. на ВКС, І ГО.
Ответниците М. П. Д. и П. Д. Н. /С./ оспорват жалбата. Считат, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че съделителите са желаели реална делба на имотите, а не изнасянето им на публична продан и затова допълнителното заключение на вещото лице е съобразено с това тяхно искане.
Останалите съделители не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Единственият въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, е дали съставлява съществено процесуално нарушение изготвянето по инициатива на вещото лице на заключение за поделяемост на неподеляеми имоти и поставянето на това заключение в основата на съдебното решение. Въпросът съдържа в себе си невярното твърдение, че имотите са неподеляеми. В настоящия случай поделяемостта следва от обстоятелството, че имотите са 11, а съделителите – 9, при което е възможно всеки да получи реален дял в натура. При формиране на дяловете част от съделителите получат общ дял, за да се избегнат големите суми за уравнения. Макар да няма изрично изразена воля за такова групиране, тя все пак е изразена чрез неоспорване на заключението на вещото лице и липсата на жалба от тези лица срещу съдебното решение, основано на заключението. Жалбоподателят не е посочил практика на ВКС или други влезли в сила решения на съдилищата във връзка с обосновка на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставения от него въпрос, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Следва да се има предвид и това, че след първото заключение за неподеляемост на имотите, страните са изразили пред съда желанието си да обсъдят варианти за избягване на публичната продан и по тяхна инициатива вещото лице е изготвило заключение, което е прието в съдебно заседание. Възраженията на М. П. срещу това заключение са били, че част от другите съделители получават общ дял от овощната градина, както и че някои от съделителите получават по-скъпи дялове от квотата си в съсобствеността. По същество с тези възражения се предявяват чужди права, поради което те не са били взети предвид и от съда. Предложеният от М. П. вариант пък е бил неприемлив, тъй като при него част от съделителите получават само парично уравнение на дяловете си, без да получат реален имот, което противоречи на чл.69, ал.2 ЗН. Единствено жалбоподателят не е бил съгласен с предложението на вещото лице, но неговите възражения не са били взети предвид по изложените съображения.
Обжалваното решение не противоречи на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция в съответствие с новата разпоредба на чл.272 от ГПК, аналог на която не съществува по отменения ГПК от 1952г., по която е постановено посоченото ТР на ОСГК на ВКС. Същевременно съдът е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба на М. П. и е изложил съображения защо счита, че те са неоснователни. Обсъдени са и предложенията на жалбоподателя за делба на овощната градина, като е прието, че нищо не налага тя да бъде раздробена на 8 части, вместо на три, или пък да бъде възложена изцяло на някой от съделителите. Подчертано е, че с приетия от първата инстанция вариант на разпределение се е постигнало максимално съответствие между дяловете на съделителите и имотите, които са им поставени в дял.
Неотносимо към спора по настоящото дело е посоченото от жалбоподателя ТР №63/01.06.65г. по гр.д.№38/65г. на ОСГК, което разглежда различна хипотеза на делба, при която броят на съделителите е по-голям от броя на имотите и един от тези имоти е неподеляемо жилище, което се поставя в дял по реда на чл.288, ал.2 ГПК /отм./. Неотносимо е и решение №83 от 10.04.12г. по гр.д.№739/11г. на ВКС, ІІ ГО, което разглежда хипотеза на делба на неподеляемо жилище.
Определение №560 от 30.09.2009г. по ч.гр.д.№406/2009г. на ВКС, І ГО, разглежда процесуални въпроси – дали следва да се съединяват в едно производство искове за делба на имоти, които се намират в района на различни съдилища и може ли ищецът да избере съда, пред която да предяви иска за делба. Това определение също няма връзка с проблемите, които се разглеждат в настоящото производство.
Обжалваното решение не противоречи, а е в пълно съответствие с решение №1969/11.10.69г. по гр.д.№1455/69г. на ВКС, І, според което съделителите могат да се групират и да искат да получат общи реални дялове и че ако за всички групи има реални дялове имотите не могат да се изнасят на публична продан.
Неотносимо към настоящия спор е и решение №713 от 10.01.1996г. по гр.д.№740/95г. на ВКС, І ГО. То разглежда хипотезата на чл.74 ЗН – за унищожаване на договор за доброволна делба или за спогодба в делбеното производство, когато е налице грешка при формиране на волята на някой от съделителите и тя го ощетява с повече от ? от стойността на дела му.
В обобщение – не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата М. Д. сумата от 400лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №247 от 18.11.2014г. по гр.д.№358/14г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. П. от [населено място], [улица],[жилищен адрес]03 да заплати на М. П. Д. от [населено място], [община] сумата от 400лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: