4
гр. д. № 292/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 372
София, 17.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 292/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. М. и Е. М. са подали касационна жалба срещу решение от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2010 г. по гр. д. № 27984/2007 г. на СРС, с което е допуснато извършване на съдебна делба между А. Х. А. и И. Х. М. на дворно място, намиращо се в [населено място], м. „вилна зона- Горна баня – разширение (VІ-55), представляващо ПИ № 39 от к. л. 369, с площ от 484 кв. м. ведно с построената в него едноетажна паянтова сграда при права 7/18 за А. А. и 11/18 за И. М..
Касационните оплаквания са за нищожност на решението поради това, че при направено възражение от И. М. за придобиване на имота на основание давностно владение, осъществявано по време на брака му с касаторката Е. М., съпруга на И. М. не е била конституирана като ответник като задължителен и необходим другар. Това е направено едва във въззивното производство. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се поддържа, че разрешеният от съда процесуален въпрос валидно ли е първоинстанционното решение, ако не е конституиран задължителен необходим другар, е решен в противоречие с разрешението дадено с т. 2 на ПП ВС № 8 от 1980 г. Не е направено позоваване на конкретно основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, но от формулирания въпрос и мотивите към него следва, че се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата А. А. намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Искът за делба е предявен от А. А. срещу брат й И. М.. Предмет на делба е придобит на основание наследствено правоприемство недвижим имот. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът е бил придобит от родителите на страните в режим на семейна имуществена общност. Наследодателката Р. е починала през 1989 г., наследодателят Х. М. П. през 2004 г. като приживе е завещал в полза на И. М. имота. С влязло в сила решение по гр. д. № 25073/2006 г. на Софийски районен съд, постановено по иск на А. А. по чл. 30 ЗН, е намалено завещателното разпореждане до размера на запазената й част от 1/3, като съдът не е приложил нормата на чл. 36 ЗН. Сезираният с иска за делба съд се е съобразил с формираната сила на пресъдено нещо с това решение на основание чл. 224 ГПК отм. при определяне правата на страните в съсобствеността.
Молителят И. М. е направил възражение, че е придобил правото на собственост и върху наследствената част на ищцата, тъй като е владял целия имот за времето от 1989 г. до предявяване на иска. Д. е намерен за неоснователен, тъй като не е доказано изменение на основанието за владение и формиране на намерение да се владее за себе си, което да е противопоставено на другия съсобственик. В първоинстанционното производство не е била конституирана като ответник съпругата на М. – Е. М. в качеството й на задължителен и необходим другар при направено възражението за придобиване имота по давност, в резултат на владение, осъществявано по време на брака им.
Първоинстанционното решение е обжалвано от М. и съпругата му Е. М.. С определение от 12.04.2011 г. въззивният съд, след като се е позовал на разрешението, дадено в т. 17 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г на ОСГК на ВКС, е конституирал като ответник по иска за делба и съпругата на ответника Е. М..
Поставеният от касаторите процесуален въпрос валидно ли е първоинстанционното решение, когато е постановено без участието на задължителен и необходим другар, и може ли той да бъде конституиран като ответник във въззивното производство, е решен при правилно прилагане на закона и в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решението постановено без участието на задължителен необходим другар не е нищожно, а неправилно. Аргумент за това е и нормата на чл. 304 ГПК.
Разрешението, дадено в тълкувателното решение е основано на характерните особености на въззивното производство, каквито то има след проведените реформи на ГПК отм. през 1997 г. и 1999 г., В резултат на тях то се определя като пълно въззивното обжалване и по тези белези се характеризирано като втора по ред първа инстанция. Съобразявайки тези особености в тълкувателното решение е прието, че в него могат да бъдат отстранени процесуални пропуски, допуснати в първоинстанционното производство, като отстраняване нередовности на исковата молба, конституиране на необходим другар и др. Това разрешение намира приложение и при действието на ГПК от 2007 г., с оглед правомощията на въззивния съд, който не връща делото на първоинстанционния за ново разглеждане, когато констатира неправилност на обжалваното решение, поради това че действа като съд по съществото на спора. Това налага той да отстрани процесуални пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, за да подготви делото за постановяване на решение по съществото на спора. Пред въззивния съд не са релевирани доводи, че поради неучастие на задължителния необходим другар не са събрани някои доказателства, от значение за установяване придобиване на имота по давност, поради което съдът не е извършил действия за събиране на нови доказателства или за повтаряне на процесуални действия, извършени от районния съд по събиране на доказателства.
От изложеното следва, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Некоректно е позоваването на т. 2 на ПП ВС № 8 от 1980 г. С него е прието, че когато придобивната давност е изтекла през време на брака, в резултат на това двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност.
Въззивният съд не е разрешил въпросът дали имотът е станал имуществена общност. Той се е произнесъл по това дали са осъществени елементите от фактическия състав на давностното владение и това е обусловило правния извод относно основателността на направеното възражение. Посоченото Постановление на пленума на ВС е неотносимо към разрешеният от съда материалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: