О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С. 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадeсети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 859 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Ц. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 369 от 19.12.2017г. по в.гр.д. № 643 по описа за 2017г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 638 от 9.10.2017г. по гр.д. № 4533/2016г. на Врачански районен съд като е отхвърлен предявения от Г. Г. иск, с правно основание чл.422 ал.1,вр. чл.415 ал.1 и чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на А. М. Н., че дължи на ищцата сумите по издадената по ч.гр.д.№ 3196/2016г. на В. заповед за изпълнение № 2154 от 20.07.2016г., а именно – 6 000лв.главница, дължима по договор за заем от 23.06.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г. и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба са постъпил отговор от А. М. Н., чрез процесуалния му представител адвокат Д., с който се изразява становище за неоснователност и недоканост.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е приел иска за недоказан, тъй като ищцата не е доказала, че реално е предала на ответника посочената в договора за заем сума – от съдържанието на договора не може да се изведе подобен извод, не е налице разписка, подписана от заемателя и с ангажирани по делото гласни доказателства е установено, че сумата не е предавана.
Независимо, че към касационната жалба е представено изложение, в което касаторът се е позовал на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в същото няма конкретно формулиран материално правен или процесуално правен въпрос като общо основание. В изложението са развити доводи за неправилност на постановения въззивен акт, главно свързани с твърдения за несправедливост на постановения акт и неправилно интерпретиране на ангажираните по делото доказателства.
При липса на конкретно поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, именно посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда същия от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Доводите за неправилност по чл.281 ГПК са основания за касационно обжалване, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по допустимост, защото са различни от основанията по чл.280 ГПК, които единствено могат да са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 369 от 19.12.2017г. по в.гр.д. № 643 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.