– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. София, 02.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20.06.2018 (двадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2304 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 277/04.06.2018 година, подадена от К. И. Б., срещу определение от 16.04.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година.
С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение искането на К. И. Б. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година.
В подадената от К. И. Б., срещу определение от 16.04.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година, частна жалба с вх. № 10 277/04.06.2018 година, се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на практиката на ВКС. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година да бъде уважено.
К. И. Б. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 29.05.2018 година, като частната му жалба е с вх. № 10 277/04.06.2018 година, Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави искането на К. И. Б. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година съставът на Софийския апелативен съд е приел, че К. И. Б. е представил декларация за имуществено състояние и семейно положение, за да установи, че не е в състояние да заплати дължимата се държавна такса за касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение за реализирането на това обжалване. За проверка на верността на декларираните обстоятелства съставът на Софийския апелативен съд, е изискал служебна справка от Агенцията по вписванията [населено място], от която било видно, че по партидата на К. И. Б. е вписано че той притежавал в съсобственост с Т. Ц. Б. имоти в [населено място]-апартамент с площ от 108.57 м2, намиращ се на [улица], земя (УПИ), вилна сграда и пристройка към нея в местността „С.-Д.”. Обстоятелството, че върху част от имотите са вписани ипотеки не обуславяло невъзможност на собственика да ги ползва или да ги отдава под наем. От посочената справка се установявало и това, че има вписани искови молби с ищец К. И. Б. с предмет вещни права върху множество поземлени имоти в [населено място], [улица]и в кв. „“С.“. Тази справка представлявала официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което имала обвързващо с материална доказателствена сила действие, задължаваща съда да приеме за възникнали обективираните в същата правно релевантни обстоятелства. Затова К. И. Б. притежавал имущество, от което можел да придобива доходи, позволяващи му да заплати дължимата се държавна такса от 15.00 лева и да ангажира адвокат за приподписване на частната касационна жалба срещу на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година.
С оглед на наличните данни за притежаваното от К. И. Б. имущество може да бъде направен извода, че жалбоподателят разполага с налично такова позволяващо му да заплати дължимата се за касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година държавна такса от 15.00 лева, поради което не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаването му от това задължение.
Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ за касационното обжалване на определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година, то съгласно нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП по граждански дела правна помощ се предоставяла в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 23, ал. 3 от ЗПрП предпоставки и искането на К. И. Б. за предоставянето на правна помощ е неоснователно. Така направеният от въззивния съд извод е законосъобразен. Извършената от състава на Софийския апелативен съд преценка на обстоятелствата, които са от значение за предоставянето на правната помощ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП е правилна. Установеното имуществено състояние на К. И. Б. му позволява да заплати адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение № 129/15.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година и изложение по чл. 284, ал. 3, ал. 1 от ГПК, към нея, като с частната си жалба с вх. № 10 277/04.06.2018 година Б. не е представил допълнителни доказателства, от които да бъде направен друг извод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено ч. гр. д. № 5965/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.