4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 20.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1774 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. А. против решение №2096/28.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 2516/2012 г. от 4-ти състав на гражданска колегия на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания за допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
Производството пред въззивния съд е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД. Съдът е приел предявения иск за основателен, по следните съображения:
Безспорно е било в производството, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, наследодателят на ответниците по делото е продал на ищеца недвижим имот. С влязло в сила съдебно решение, сделката е призната за унищожаема, на основание чл.31 ЗЗД – поради обстоятелството, че сделката е сключена от дееспособно лице, което при сключването на сделката не е могло да разбира и да ръководи действията си. Съдът е приел, че след унищожаването на двустранния договор, на основание чл.55, ал.1, пр. Трето от ЗЗД, всяка една от страните следва да върне получената от нея престация, като сключения в нотариална форма договор, обективиращ унищожаемата сделка, представлява разписка в частта, в която пълномощникът на продавача по същата е заявил от името на своя упълномощител, че е получил изцяло и брой продажната цена на имота – спорната по делото сума. Тъй като в тази част, нотариалният акт има силата на частен свидетелствуващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти, който се ползува с доказателствена сила в процеса, оборването на последната е в тежест на ответниците по делото. С представените по делото писмени доказателства не се оборва при условията на пълно и главно доказване липсата на реално предаване на сумата от страна на купувача, то съдът е приел, че продавача е получил продажната цена на недвижимия имот. Съдът е приел, че е ирелевантно възражението във въззивната жалба, относно това, дали е налице отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник, тъй като този факт е от правно значение единствено за вътрешните отношения между тези лица, но не и относно правните действия, които представителят е извършил, които по силата на чл.36, ал.2 ЗЗД настъпват направо в правната сфера на представлявания. Възраженията, направени с въззивната жалба и касаещи нарушения според жалбоподателката на чл.39, ал.1 и чл.75 ЗЗД не са били обсъдени от въззивния съд, тъй като същите не са направени с отговора на исковата молба и в съответствие с разпоредбата на чл.133 ГПК са преклудирани.
Въз основа на горното, състава на САС е приел, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен, относно заплащането на продажната цена на недвижимия имот.
В изложението на касационните основания се твърди, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по правни въпроси, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото се сочи практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, както и чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като се сочат решения на съдилища по поставените от касатора правни въпроси. Твърди се, че същите правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Правните въпроси са, може ли нотариален акт, който обективира сделка, унищожена с влязло в сила решение да бъде годно доказателствено средство относно определената продажна цена, както и може ли в частта, с която е направено волеизявление от пълномощника на недееспособния за нейното получаване нотариалния акт да служи като разписка и това признание да е годно доказателствено средство, поради съществуващия порок във волята на продавача; порочността на упълномощителната сделка създава ли валидно овластяване на пълномощника на недееспособния да получи сумата и има ли значение тази порочност при изпълнението. Съдържат се и оплаквания относно неправилното тълкуване на чл.58 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че за да са относими, правните въпроси следва да са въведени в спора пред въззивната инстанция, като доколкото касатора е и жалбоподател във въззивното производство, то правните въпроси в производството по чл.288 от ГПК следва да са въведени от касатора, въззивник във въззивното производство с въззивната жалба, за да са предмет на въззивното производство, респ. на произнасянето от въззивния съд. Видно от съдържанието на въззивната жалба, както и на допълнението към нея, въззивника, касатор в настоящото производство, е въвел в предмета на въззивното обжалване оплаквания за противоречие с нормата на чл.39, ал.1 ЗЗД – излизане извън пределите на представителна власт от страна на пълномощника, както и оспорване на доказателствената сила на нотариалния акт относно фактите, отразени в него – в диспозитивната и свидетелствуващата част. По тези правни въпроси въззивният съд се е произнесъл и е формирал правни изводи. Правните въпроси в изложението на касационните основания, така както са поставени, касаят възражения, които не са били направени от въззивника /касатор в настоящото производство/ с въззивната жалба, поради което и не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд, поради липса на сезиране, по поставените от касатора правни въпроси, води до неотносимост на същите в производството по чл.288 от ГПК, като само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Доводи, във връзка с поставените правни въпроси са съдържат едва с писмените бележки на пълномощника на въззивника пред въззивния съд, поради което и с оглед преклузивните срокове за доводи и възражения, както и с оглед правото на защита и равнопоставеност на страните, въззивния съд не ги е обсъждал. Същите доводи, касаещи и правните въпроси не са били предмет на въззивното производство, респ. не е допустимо от процесуална гладна точка да съдържат правни въпроси, поставени като такива, предвид разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2096/28.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 2516/2012 г. от 4-ти състав на гражданска колегия на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.