2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 20 април 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4110 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № I-65/12.07.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 792/2017 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 435/29.03.2017 г. по гр. дело № 8080/2016 г. на Бургаския районен съд, са уважени, предявени от А. П. П. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 114/14.10.2016 г. на управителя на ответното дружество-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач, павилион“ при ответното дружество и последното е осъдено да ? заплати сумата 1 864.48 лв. – обезщетение за оставането ? без работа поради незаконното уволнение през периода 17.10.2016 г. – 15.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане, в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. П. П. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, включително – касаторът не е посочил правен въпрос от значение за изхода на делото, както и за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора е направено обобщение на мотивите към въззивното решение, посочени са основните оплаквания във въззивната жалба и са преповторени накратко оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не бил отговорил на въззивните оплаквания и не бил мотивирал надлежно решението си. В тази връзка в изложението се поддържа, че е налице явно противоречие с трайната практика на ВКС, като е цитирано решение № 283/14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и са посочени още три решения на IV-то гр. отд. на ВКС.
Предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателя не съдържа ясна и точна формулировка на правен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът очевидно не разграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК. Поради това, вместо ясни и точни формулировки на материалноправни или процесуалноправни въпроси, които могат да бъдат общи основания за допускане на касационното обжалване, в изложението се преповтарят, изложените и в касационната жалба, оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тези оплаквания на жалбоподателя биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на ясно и точно формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че към обжалваното въззивно решение са изложени подробни мотиви, с които е даден отговор на всички оплаквания във въззивната жалба на касатора.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 640 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № I-65/12.07.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 792/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. П. П. сумата 1 640 лв. (хиляда шестстотин и четиридесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: