О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София,22.06.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 455 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.02.2012г. по гр.д.№2243/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. Д. против Х. Д. К. и Я. Й. К. иск за установяване,че Д. Т. Д. е собственик на ПИ №* /* стар/,находящ се в [населено място],кв.”В.”,по плана на м.”М. р.,Б. ч. и Д.” с площ от 974кв.м.,с твърдения за възникване на правото на собственост по силата на давностно владение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса приема ли се за давностно владение и може ли да се придобие имот по давност,когато имотът се владее от наследник явно и необезпокоявано като не знае за факта,че имотът е прехвърлен от наследодателя на трето лице,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Я. Й. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Касаторът поддържа,че поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, разрешаването на поставения въпрос би следвало да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и да налага необходимост от тълкуване на съответна правна норма,когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена /т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г./,който въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г.
В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от Д. Т. Д. установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел,че не е установено от кой момент ищцата е започнала да владее имота и дали е упражнявала и в какъв период от време фактическата власт върху него с намерение за своене.
Изложени са съображения,че за да се придобие по давност собствеността върху имот,претендиращият следва да установи,че лично той,респ. неговите праводатели,чието владение е присъединил към собственото си такова,са осъществявали трайно,явно и необезпокоявано фактическа власт с намерение за своене и това е продължило повече от 10 години. Именно осъществяването на тези предпоставки е прието,че в случая не е установено-наследодателите на ищцата Д. и С. П. са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот още през 1997г. чрез договор за замяна /н.а.№*/1997г./,не са осъществявали владение върху имота и не са го считали за свой, тъй като при извършването на замяната са запазили правото да ползват имота безвъзмездно и след 1997г. не са упражнявали фактическата власт върху имота като собственици,а през 2007г. С. П. се е отказал от учреденото му право на ползване. По отношение на Д. Т. пък е прието,че не е установено от кога е започнала да владее имота самостоятелно за себе си,дали е упражнявала и за какъв период от време фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Поставеният от касатора въпрос следователно не е обусловил крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск. Отговорът на този въпрос би имал значение за спора само ако беше установено,че наследникът действително е владял имота в изискуемия от чл.79 ЗС период от време и спорът засяга само субективния елемент от фактическия състав на този придобивен способ. Установяването на субективния елемент на владението /при наличие и на презумпцията на чл.69 ЗС/ при липса на данни за началния момент и за продължителността на упражняване на фактическата власт е ирелевантно. И тъй като касаторът не поставя на разглеждане въпрос,имащ значение за изхода на правния спор, следва да се приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на Я. Й. К. следва да бъде присъдена сумата 300.00лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.02.2012г. по гр.д.№2243/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. Д. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на Я. Й. К. сумата 300.00лв. /триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
0