2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№372
[населено място], 27.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4903 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 62 от 07.05.2014г. по гр.д. № 91/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170 /28.06.2013г. по гр.д. № 2130/2011г. на Разградски районен съд за осъждане на [фирма]-гр.Р., ЕИК[ЕИК], да предаде на ТПК”Мир”-гр. Р., ЕИК[ЕИК], владението върху движими вещи, представляващи архив – счетоводна и друга документация на кооперацията, подробно описана в решението, както и два печата на дружеството.
Касационната жалба е подадена от [фирма], чрез пълномощника адв. М.. Претендира се допускане на касационно обжалване поради противоречие на решението практиката на ВКС по три правни въпроса.
Ответникът по жалбата ТПК”Мир” не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при проверка допустимостта на касационната жалба счита, че тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск за движими вещи, представляващи документация на ищцовата кооперация, които неоснователно се държат от ответниците [фирма] и С. Д. П. поради обстоятелството, че ищеца е ползвал за офис помещения, които са собственост на първия ответник, а вторият ответник е в трудово правоотношение с първия. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска спрямо С. Д. П. и го е уважил спрямо [фирма]. В. производство е по жалба на дружеството и касае уважения срещу него иск.
Спорът е съсредоточен върху установяване на факта на държането на вещите от ответника. В. съд е приел, че такова е доказано, като е извършил подробна преценка на събраните доказателства: писмо от ответника [фирма] до ищеца с искане да се ускори приемането на счетоводната документация и архива на кооперацията; свидетелски показания, установяващи поетапното предаване на част от документацията; посоченото от вещото лице, че достъп до помещението в сградата на [фирма], в което се намират документите, му е осигурен от С. П., който е бивш председател на ищцовата кооперация, но понастоящем е служител на ответното дружество.
Приетата експертиза е извършила подробно описание на документацията и въз основа на тази индивидуализация съдът е уважил иска, като е приел, че вещите са собственост на кооперацията, че ответникът ги държи и че не е установено основание за упражняваната фактическа власт.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правите въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, са следните:
1/. Следва ли да се предполага, че владелецът държи вещта за себе си докато не е установено, че я държи за другиго. Въпросът се базира на мотивите на съда, че достъп до помещението има С. П., който е служител на ответника. Цитираното Решение № 140/23.03.2010г. по гр.д. № 4755/2008г. на ІІг.о. разглежда приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС през призмата на вътрешните отношения между упражняващия фактическа власт върху вещта и собственика й и оттам разграничението дали се упражнява владение или държане. Такива въпроси в обжалвания акт не са разрешавани. Съдът, след анализ на доказателствата, е приел, че дружеството ответник по иска /сега касатор/ държи документацията на ищеца доколкото тя се намира в помещение негова собственост и достъп до това помещение има негов служител. Дали фактическата власт е държане или владение е без значение за настоящия спор.
2/. Кой носи тежестта за доказване предпоставките на иска по чл. 108 ЗС. Посочена е съдебна практика, която еднозначно възлага тази тежест на ищеца. Не е изяснено обаче в какво се състои противоречието с изводите в обжалвания акт, в който съдът е разпределил доказателствената тежест по същия начин.
3/. Носи ли ответника по ревандикационен иск тежест за доказване предпоставките на иска и по-конкретно на правното основание, на което държи имота; непосочването на правно основание за упражняваната фактическа власт обуславя ли уважаване на иска. Въпросът има предвид изводите на съда, че ответното дружество държи вещите и няма правно основание за това. Решенията, на които касаторът се позовава – Решение № 1111 от 20.01.2009г. по гр.д. № 4457/2007г. на І г.о., Решение № 1352 от 1.12.2008г. по гр.д. № 6215/2007г. на V г.о. и Решение № 215 от 10.04.2009г. по гр.д. № 62/2008г. на ІІг.о., постановени по реда на отменения ГПК, разглеждат искове за ревандикация на движими вещи, като безпротиворечиво приемат, че за уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещите и че те се намират в държане на ответника. Въпросът за задължението на ответника да установи правното основание за упражняваната фактическа власт, ако твърди такова, не е обсъждан в тези актове. Независимо от това, не съществува колебание в съдебната практика, че тежестта за доказване на правоизключващите, правоунищожаващите и правопрекратяващите възражения е на ответната страна, включително при иск за ревандикация. Поради това не са в противоречие с практиката изводите на въззивния съд, че недоказването на основание за държането на вещите обуславя уважаване на претенцията.
В обобщение, не са налице поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 07.05.2014г. по гр.д. № 91/2014г. на Разградски окръжен съд по касационната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: