О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 3.08. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 262 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. , подадена от процесуалния му представител- адв. Н. М. срещу определение № 5* от 30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3377/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 11.02.2010 г. по гр.д. № 21721/2009 г. на Софийски районен съд, с което производството е било прекратено частично и изпратено на АС-София град по компетентност.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е решаван противоречиво от съдилищата- основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че правният въпрос касае правната квалификация на предявения иск срещу Д. , ч. Министъра на финансите и Министерство на правосъдието във връзка с определяне на подсъдността. Сочи че, дадената от въззивния съд правна квалификация по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не съответства на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, както и в уточняващите молби, тъй като той самият е посочил, че искът е по чл. 49 ЗЗД, тъй като претендираното обезщетение по отношение на тези ответници е за претърпяни неимуществени и имуществени вреди от противоправни деяния /действия и бездействия/ на недобросъвестни длъжностни лица които са в пряка причинно-следствена връзка с нанесените вреди, поради което разглеждането на делото е по общия ред от граждански съд.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о. констатира следното:
С обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че твърденията в исковата молба за причинени вреди от действия и бездействия на длъжностни лица от Министерство на правосъдието, налагат правна квалификация на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За незаконни действия на служители на Министерство на правосъдието, свързани с упражняване на служебните им функции, отговорността на държавата се ангажира по ЗОДОВ, а не по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Според разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС.
В разглеждания случай искът е основан на претърпени от ищеца вреди от незаконни действия и бездействия на длъжностни лица от Министерство на правосъдието. Същественият процесуалноправен въпрос е насочен към квалификацията на предявения иск, обуславяща реда и компетентния съд, който следва да го разгледа. Така поставеният въпрос не аргументира приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото разрешение на поставеният въпрос не е в противоречие с приетото в ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, тъй като тълкувателното решение е прието преди изменението на ЗОДОВ и е неотносимо към обуславящият изхода на делото въпрос кой е компетентният съд пред който следва да са разгледа предявеният срещу Д. , ч. Министъра на финансите и Министерство на правосъдието иск. Въпросът за подведомствеността на делата, образувани по искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и техни длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда на Административно- процесуалния кодекс. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Не е налице и несъответствие между приетото от въззивния съд, че за вреди причинени на граждани от незаконни действия на администрацията отговаря държавата в лицето на органите по чл.1 ЗОДОВ и даденото разрешение в приложеното решение на ВКС. Налице са установени ясни и изчерпателни правила, уреждащи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди от дейност на администрацията – чл. 1 ЗОДОВ и за вреди от дейност на правозащитните органи – чл. 2 ЗОДОВ. Съобразно § 98 ПЗР АПК /в сила от 1.03.2007 г./ исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, се разглеждат от административните съдилища. Редът за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нейните органи на граждани и ЮЛ, е регламентиран в специален закон – ЗОДОВ. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определените му по закон функции. В тази насока е постоянната съдебна практика, в т.ч. ТР № 3/2005 г. ОСГК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IIІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 5* от 30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3377/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :