5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1619/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр.София,04.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1619/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.М. от АК-Ст.З. срещу решението на Варненския апелативен съд № 2/02.01.2013 год., постановено по в.т.дело № 646/2012 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 935/11.06.2012 год. по т.дело № 2067/2011 год. в частта му относно началната дата на неплатежоспособност – 02.02.2010 год. на [фирма], [населено място] в откритото по молба на касатора производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник, апелативният съд е определил начална дата на неплатежоспособността 31.12.2008 год. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с определяне началната дата на неплатежоспособност и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията по задълженията към кредиторите. Поставен е и процесуалния въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви относно наличието на непогасени изискуеми задължения към началната дата на неплатежоспособност с оглед определянето на тази дата. Навеждат се доводи, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в приложените към жалбата ППВС № 1/13.07.1953 год. по гр.дело № 1/1953 год. и четири броя съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.дело № 915/2009 год. на ТК, ІІ т.о.; по т.дело № 169/2010 год. на ТК, ІІ т.о.; по т.дело № 959/2009 год. на ТК, ІІ т.о. и по т.дело № 1152/2011 год. на ТК, І т.о.
Касационна жалба с аналогични оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение на АС-Варна е подадена и от присъединилия се кредитор в производството по несъстоятелност – [фирма], [населено място]. Позовавайки се на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът твърди противоречието му с константната практика на ВКС и съдилищата, изразена в приложените решения по т.дело № 1152/2011 год. на ВКС, ТК, І т.о. и р. по т.дело № 3701/2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия.
Ответникът по касационните жалби Национална агенция за приходите [населено място] поддържа, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество оплакванията в двете касационни жалби са неоснователни.
Ответникът [фирма]/в несъст./, [населено място] не ангажира становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационните жалби и след проверка на данните по делото намира, че и двете жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касаторите доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, вместо първоначално определената от Окръжния съд-В. начална дата – 02.02.2010 год. на неплатежоспособност на длъжника в откритото производство по несъстоятелност, апелативният съд е определил за начална дата 31.12.2008 год. Въззивното производство е образувано по жалба на Националната агенция за приходите. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност следва да бъдат взети предвид всички просрочени задължения на търговеца/включително публичните му задължения/, а не само тези на представените в производството кредитори. Съобразени са показателите за ликвидност, проследено е финансово-икономическото състояние на дружеството през предходния период, взет е предвид факта, че същото е изпитвало финансови затруднения още от 2008 год. Определената от вещото лице величина на показателя за обща ликвидност към 31.12.2008 год. е 0.66, съответно: към 31.12.2009 год. е 0.64, към 31.12.2010 год. – 0.75, а към 31.12.2011 год. – 0.44, което налага извода за непрекъснато трайно състояние за неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. В тази връзка, изхождайки от конкретните данни по делото в обжалваното решение е прието, че не се касае за временни финансови затруднения, тъй като след края на 2008 год., дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да погасява задълженията си, които надхвърлят 40 пъти собствения му капитал.
Видно от изложението в касационните жалби, поставеният от касаторите материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че тази дата следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към някой отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност апелативният съд е съобразил възприетите примерни критерии, като изхождайки от заключението на експертизата и конкретните данни по делото е приел датата 31.12.2008 год., а не по-късна дата. Неоснователно е позоваването на касаторите на противоречие на обжалваното решение с цитираните решения на различни състави на ВКС, тъй като различния краен изход произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са в зависимост от данните по конкретното дело.
Аналогично е положението и по отношение на поставеният процесуален въпрос за задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Въпросът е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този смисъл са решения по гр.дело № 5166/2008 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.дело № 4744/2008 год. на ВКС, ГК, І г.о., по гр.дело № 149/2011 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая, видно от данните по делото, апелативният съд е постановил решението си като е приложил разпоредбите относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в изпълнение на процесуалните норми на чл.154 ГПК във вр. с чл.608 ТЗ, чл.202 и чл.235, ал.2 ГПК. С тези действия съдът е действувал правилно в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Изводите, до които е стигнал апелативният съд не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 2/02.01.2013 год., постановено по в.т.дело № 646/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ