О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 04.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4799 и присъединеното ч. гр. д. № 4798/2018 год. по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1079 от 15.06.2018 год. по гр. д. № 2361/2017 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 1.08.2017 год. по гр. д. № 5302/2014 год. на Варненския районен съд в частта по извършване на делбата и вместо това постановил друго, с което в дял на К. В. З. поставил гараж № 6, находящ се в [населено място], представляващ имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 19.50 кв. м., ведно с принадлежащите 0.7472 % ид. ч. от общите части на сградата и 47.49 кв. м. ид. ч. от имота с идентификатор № *** /съгласно допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1794 от 31.10.2018 год. по гр. д. № 2361/2017 год. ВОС/, а в дял на съделителката Н. М. З. поставил апартамент № 80, находящ се в [населено място], на посочения адрес, представляващ имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта, с площ 95.60 кв. м., с прилежащата изба № 23, с площ 6.71 кв. м. и 1.4079 % ид. ч. от общите части на сградата и апартамент № 7 в същия град, представляващ имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта, с площ 130.20 кв. м., с прилежащо избено помещение № 5 с площ 17.07 кв. м. и 6.4098 % ид. ч. от общите части на сградата. Със същото решение е осъдена съделителката Н. З. да заплати на К. З. сумата 36 651.44 лв. за уравнение на дяловете /съгласно допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1794 от 31.10.2018 год. по гр. д. № 2361/2017 год. ВОС/.
Въззивното решение в тези му части е обжалвано с касационна жалба в срок от Н. З., чрез пълномощника й адв. С. Б., с оплаквания за неговата недопустимост, евентуално неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно включване в разпределението на апартамент № 80, с който касаторката се е разпоредила преди предявяването на иска за делба. Изложени са оплаквания и срещу стойността на присъденото уравнение на дела на другата съделителка, както и по отношение на грешно посочен в решението идентификатор на един от делбените имоти.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 3020 от 13.10.1982 год. по гр. д. № 2104/82 год. на І г. о. по формулираните правни въпроси, свързани с процесуалните действия на съда във фазата по извършване на делбата при установяване на настъпило преди предявяване на иска за делба отчуждаване на един от допуснатите до делба имоти, дали в този случай съдът следва да разпредели само съсобствените между съделителите имоти, като по този начин бъде избегнато извършване на делба на чужда вещ или е допустимо да се разпредели и чужд на съсобствеността имот, и длъжен ли е съдът да прекрати производството по делбата по отношение непринадлежащия към съсобствеността имот. В цитираната съдебна практика е прието за допустимо с оглед избягване приложението на санкционната норма на чл. 73 ЗН в самото производство по делба да се избегне допускането и извършването на делба на чужда вещ.
Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като служебно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно приетото в цитираното определение № 127 от 16.03.2018 год. по ч. гр. д. № 866/2018 год. ІV г. о. Обосноваването му е отново с извършеното разпределение в дял на един от съделителите на чужд на съсобствеността имот, което противоречи на целта на делбата въз основа на приложения способ.
В представения писмен отговор съделителката К. З., чрез адв. Бр. Б., оспорва жалбата като неоснователна по съображения за допускане на делбата на разпоредения от касаторката апартамент с влязлото в сила решение в първата фаза на делбеното производство. Останалите оплаквания на касаторката са предмет на подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция.
За да извърши съдебната делба на процесните недвижими имоти – два апартамента и гараж в [населено място], по реда на чл. 353 ГПК въззивният съд отчел различните дялове в съсобствеността на двете съделителки, съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата им, вкл. и апартамента, предмет на разпоредителната сделка на касаторката. Установено е въз основа на приетите експертизи и различната им стойност, както и възможността делбените имоти да се обособят в два реални дяла, колкото са съделителите, с оглед приложение на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. Като определящи критерии при преценката за разпределение на имотите са приети размерите на дяловете на съделителите и съотношението им със стойността на делбените имоти, въз основа на кредитираното от въззивния съд заключение на приетата повторна техническа експертиза на вещото лице М. Т.. Въз основа на същото е определена стойността на дяловете от допуснатите до делба имоти – на К. З. в размер на сумата 51 005.24 лв., а за касаторката – 237 371.56 лв. /съгласно влязлото в сила решение по допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в първото/. С оглед тази голяма разлика в стойността на дяловете и с оглед приложение на принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, въззивният съд възприел като най-справедлив и законосъобразен начин на разпределение на имотите следният такъв – гаражът с 47.49 кв. м. ид. ч. като имот с най-ниската стойност /14 443.80 лв./ да се възложи на К., а двата апартамента с обща стойност 273 933 лв. – на касаторката, която да уравни в пари разликата в дяловете, възлизаща на сумата 36 561.44 лв. /решение № 1794 от 31.10.2018 год. за поправка на ОФГ/.
С оглед изложените в касационната жалба съображения следва извод, че по приложения от съда способ за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти няма спор между страните. Оплакванията на касаторката се свеждат до включването в дела й на апартамент № 80 , с който същата се е разпоредила преди предявяване на иска за делба, като счита, че делът й включва чужд имот.
Извършвайки делбата по горния способ, въззивният съд е изложил съображения относно наличието на влязло в сила решение по допускане на съдебната делба между съделителите на делбените имоти, вкл. и този, който касаторката е разпоредила. Оплакванията й в тази насока не могат да бъдат обсъждани по същество изобщо с оглед приключилата първа фаза по допускане на делбата, още по-малко това може да се осъществи в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по релевираните основания за допускане до касационно обжалване на решението. Настоящият състав счита, че такива не са налице.
Поставените в изложението правни въпроси, свързани с довода за включване в дела на касаторката на продадения от нея имот, т. е. чужд имот, не е относим към предмета на делото по извършване на делбата на допуснатите до нея имоти, както и същите не са обусловили изхода по този спор, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Същите са относими към приключилата първа фаза на делбеното производство – допускане на съдебната делба, както е прието и в представеното към изложението решение от 1982 год. на ВС. Поради това поставените процесуалноправни въпроси не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд е в рамките на регламентираното в разпоредбата на чл. 269 ГПК правомощие на въззивния съд по въпросите извън валидността и допустимостта на решението, по които същият е ограничен от посоченото в жалбата на другата съделителка К. З. и въз основа на доводите и на настоящата касаторка във въззивното производство в подкрепа на способа за разпределение на всички делбени имоти между двете съделителки.
Затова и поставените в изложението към касационната жалба въпроси относно изключване от дела на един от делбените имоти представляват по същността си доводи за неправилност на изводите, които не могат да се обсъждат. Останалите доводи са предмет на разглеждане в постановеното допълнително решение за поправка на допуснати очевидни фактически грешки относно посочения идентификатор на един от имотите и стойността на паричната сума за уравнение на дяловете.
Съобразяването на решаващия съд с приетото по делото заключение за обособяване на делбените имоти в реални дялове и стойността на всеки от тях представлява произнасяне по съществото на спора за извършване на делбата, при изложените в мотивите на решението съображения относно критериите за групиране на имотите, поради което и въпросите обуславят разглеждането на спора. За да е налице обаче общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това и настоящият състав счита, че поставените въпроси не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не се констатира в настоящето производство такъв порок на обжалваното решение, който с оглед неговата „очевидност”, т. е. особено тежък, квалифициран, да може да обоснове извод за наличието му, без да се налага анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Такава неправилност, която да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушения на основните принципи на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, не се констатира в настоящия етап на производството. Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки този изход на настоящето производство на К. З. не се присъждат разноски, тъй като не са налице доказателства да са направени такива.
По частната жалба на Н. З. против определението с № 2789 от 31.10.2018 год. в частта му, с която е допълнено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение в частта за разноските и е осъдена жалбоподателката да заплати на К. З. сума в размер на 11 638.34 лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция, настоящият състав намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и частично основателна.
Правилно с оглед изхода на спора по въззивната жалба на К. З. съдът е приел, че другата страна й дължи направените разноски съразмерно на уважената част – в частта по възлагането на делбените имоти. Дължимата и внесена държавна такса е в размер на сумата 6 079.28 лв., като за разликата до присъдената такава 7 138.34 лв. жалбоподателка не следва да отговаря, независимо от внасянето й съгласно данните по делото. В частта относно присъдената част от заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира изводите на съда в обжалваното определение за правилни. При липсата на направено разграничение относно заплатеното адвокатското възнаграждение в общ размер от 5 000 лв. за осъществената пред въззивния съд защита на К. З. по подадената от нея въззивна жалба, както и по подадената от другата страна насрещна жалба, правилно е определен един общ размер на дължимо възнаграждение от 4 500 лв., съответстващ на основателната част, респ. неоснователната част от жалбата, и в зависимост от различният им материален интерес. С оглед на тези съображения в полза на К. З. се дължат от другата страна разноски в размер на 10 579.28 лв., до който размер молбата й за допълване на въззивното решение в частта за разноските е била основателна. За разликата до присъдения размер в обжалваното определение от 11 638.34 лв. същото подлежи на отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1079 от 15.06.2018 год. по гр. д. № 2361/2017 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната от Н. З., чрез пълномощника й адв. С. Б., част с касационната й жалба против него.
ОТМЕНЯВА определение № 2789 от 31.10.2018 год. по гр. д. № 2361/2017 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е осъдена Н. М. З. да заплати на К. В. З. направените по делото разноски за разликата над 10 579. 28 лв. до присъдената сума 11 638.34 лв., като отхвърля молбата за допълване на въззивното решение в тази й част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: