О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 07.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2943 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д., чрез процесуален представител адв.С.Д., срещу определение от 04.02.2013г. по в.ч.гр..д.№62/2013г. на Сливенски окръжен съд за потвърждаване на определение от 12.11.2012г. по гр.д.№4258/2012г. на Сливенски районен съд за оставяне без разглеждане на иск с правно основание чл.128 СК и за прекратяване на производството по делото в тази част.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без разглеждане предявения от Д. В. Д. срещу В. Г. Д. на иск с правно основание чл.128 СК и за прекратяване на производството по делото в тази част.
Въззивният съд е приел, че исковете с правно основание по чл.128, ал.1 и ал.3 СК може да се предявят само от дядото и бабата на детето по майчина или бащина линия, заедно или поотделно, но не и от някой от родителите, както в случая – бащата на детето, който не е легитимиран да предяви такъв иск.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с решение №504 от 03.04.2012г. по гр.д.№1572/2010г. на ВКС, с което е разгледан предявен иск за определяне на режим на лични контакти на ищцата с внука й. С приложеното решение не е решен и не е стоял за разрешаване въпросът, разрешен с обжалваното определение, дали родител на детето може да предяви иск по чл.128 СК, тъй като искът е бил предявен от бабата на детето.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правен въпрос: „ за приложението на чл.128, ал.3 СК както по отношение на лицата, процесуално легитимирани да искат прилагането на тази разпоредба, така и по отношение на служебното й прилагане от съда”. Счита, че поставеният въпрос е разрешен с въззивното определение в противоречие с приложени решения на Самоковски районен съд, Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт следва да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правни въпроси: „правилно ли С. тълкува разпоредбата на чл.128, ал.3 СК с оглед на което счита, че само и единствено бабата и дядото могат да предявят иск по чл.128, ал.3 СК на самостоятелно основание, но не и бащата да детето да иска от съда да постанови в негово отсъствие правата му да се упражняват от бабата и дядото”, „налице ли е стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.128, ал.3 СК от страна на С. предвид това, че съдът приема, че само и единствено бабата и дядото могат да предявят иск по чл.128, ал.3 СК на самостоятелно основание, но не и бащата на детето; ограничава ли се приложното поле на тази разпоредба направеното тълкуване от С.”, „допустимо ли е нормата на чл.128, ал.3 да може да се прилага и служебно от съда, с оглед другите разпоредби на СК”, „правно легитимиран ли е бащата на детето да поиска при неговото отстъствие от страната режимът на личните му отношения, определен от съда, временно да се упражнява от бабата и дядото до неговото завръщане при данните по делото”, „правилно ли съдът е квалифицирал предявения иск”, „какъв е видът и характерът на правната норма на чл.128, ал.3 СК и правилно ли е определен обхвата й от С.”, „може ли бащата да предяви иска от името на своите родители като техен пълномощник и в случай че искът е предявен без пълномощно следва ли съдът да изисква представяне на пълномощно, а не да прекратява делото”. Касаторът сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Част от поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са относими към правилността на обжалваното определение, по която касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. По станалите въпроси, преставляващи правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.02.2013г. по в.ч.гр..д.№62/2013г. на Сливенски окръжен съд за потвърждаване на определение от 12.11.2012г. по гр.д.№4258/2012г. на Сливенски районен съд за оставяне без разглеждане на иск с правно основание чл.128 СК и за прекратяване на производството по делото в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: