3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София,08.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1679/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 461 от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 573/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.12.2014 г. по гр. д. № 17260/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 състав за връщане на подадената от банката искова молба вх. № 128076/03.11.2014 г. и е прекратено производството по образуваното въз основа на нея дело.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли за отмяната му с твърдението, че и двете предходни инстанции неправилно са приели за неизпълнени дадените му указания. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за отсъствие на предвидените в чл. 63, ал. 1 ГПК предпоставки за продължаване на срока за внасяне на указаната от първата инстанция държавна такса. Счита, че както усложнената структура на банката, изискваща по-дълъг технологичен срок за разрешаване на превод на сумата за държавна такса, така и необходимостта от извършване на проверка относно образуваното в Софийски градски съд второ дело по същата искова молба, представляват обективна причина за уважаване на молбата за продължаване на срока.
Като обосноваващ допускане на касационния контрол, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: ”Дали усложнената структура на едно дружество с оглед консервативния и специфичен характер на неговия предмет на дейност и наличие на висящо дело в същия съд, образувано по-късно от настоящото дело, с идентичен предмет, са причини от обективен характер за удължаване на срока за изпълнението на една част от указанията на съда и следва ли съдът да уважи молбата за удължаване на срока при наличие на тези причини, ако молбата за удължаване на срока е подадена преди изтичането на самия срок”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което Софийски градски съд е върнал подадената от [фирма], [населено място] искова молба вх. № 128076/03.11.2014 г., решаващият състав е приел, че същото е законосъобразно, предвид безспорния по делото факт, че жалбоподателят не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса, което му е надлежно съобщено. Като неоснователно е преценено оплакването на частния жалбоподател, че необходимостта от повече време за получаване на разрешение от съответните органи на банката за внасяне на конкретната сума и необходимостта да се изясни защо са образувани две дела между същите страни и със същия предмет представляват уважителни причини и налагат продължаване на дадения му срок за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. Според решаващия състав, посочените обстоятелства не са от обективен характер и не са уважителни по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. В тази връзка е отчетен и фактът, че наличието на две висящи идентични дела са резултат от действията на самия ищец, който е подал исковата си молба едновременно по факс и по пощата и това е довело до образуването на две отделни производства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да бъде значим за допускане на касационния контрол, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е обусловил фактическите и правни изводи на съда и съответно изхода на конкретното дело, но не може да произтича от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на събраните доказателства, защото в последния случай той ще е относим към правилността на обжалвания акт, чиято проверка е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му. Съобразно цитираната задължителна практика, поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това следва от обстоятелството, че отговорът на същия е в зависимост от преценката на фактите по делото, извършена от инстанцията по същество. Тази преценка е предопределяща за извода дали изтъкнатите от страната причини имат характер на обективни и налагат уважаване на молбата за продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК. Именно защото е предпоставено от конкретните факти и от тяхното квалифициране от съдебния състав, решаването на формулирания в изложението въпрос не може да бъде счетено за такова от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. по отношение на него не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 461 от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 573/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: