О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 09.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4814 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. Б. против решение от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 8004 от 2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 13.03.17 г. СРС, по гр.д.№ 80957/15 г. С последното е отхвърлил иска, предявен от касатора с правно основание чл.124 ГПК с искане по чл.537, ал.2 ГПК против „НЕК“ ЕАД за установяване, че той е собственик на придадени по регулация към УПИ … от кв…. по плана на [населено място], м. „Ц.“, 126 кв.м. от ПИ с пл.№ … от кв…. по плана на [населено място], м. „Ц.“, както и за отмяна на констативен нотариален акт № …., т…, рег.№ …, д.№ … от 20.12.11 г. по описа на нотариус В.К., рег.№ … на НК в частта относно констатираното право на собственост на ответното дружество върху придадените по регулация към УПИ … от кв….. по плана на [населено място], м. „Ц.“ само в частта относно процесните 127 кв.м., като неоснователни
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ и чл. 18а ЗППДОП /отм/, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост на извода, че процесните около 127 кв.м. са собственост на ответника и не са подлежали на реституция в полза на праводателите на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани три въпроса: 1. възстановява ли се правото на собственост по ЗВСОНИ по отношение на застроен отчужден имот, в който след отчуждаването са разрушени част от съществуващите сгради, като към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ останалата част на сградите са съществуващи и върху имота е извършено съществуващо ново строителство. 2.каква следва да бъде степента на завършеност на строеж, за да се счете, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ даден имот е застроен по смисъла на т.2 от ТР № 1/1995 г., 3. за да е изпълнен фактическият състав на преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОП /отм/ и преди пова ПМС № 209/1993 г. и дадени дълготрайни актови да станат собственост на търговско дружество, необходимо ли е да се установи, че тези активи са включени в баланса на държавното предприятие и на търговското дружество към момента на преобразуването, както и да са изготвени разделителни протоколи за тях. По първия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а по другите два – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация поради неотносимост на въпросите към предмета на делото и изводите на съда.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следното. От Я. Ц. С. е отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се на ул. П. [населено място], състоящ се от дворно место от 366 кв.м. и къща на три етажа, за което е съставен АДС № …. Към този момент е действал планът от 1938 г., по който този имот е заснет с пл. № …. Със заповед № 699/18.12.1961 г. е отреден парцел … „за Комитет по промишлеността-Дирекция „Язовири и каскади”. Парцел ….. включва имоти… и …по плана от 1938 г. и 127 кв.м. от имот пл №… се придават по регулация към парцел … Придаваемото место е отразено в скицата към СТЕ със зелено по контура между т. 1,2,3,6,7,1 / л. 193 от делото на РС/ Сградата в парцел … е изградена до 1963 г. със строително разрешение №…./20.01.1962 г. и протокол за строителна линия. Завършена е 1963 г. според отразеното в АДС № …/1970 г., като в акта е отразено и това, че имота е предоставен за стопанисване и управление на „Дирекция „Язовири и каскади”. Според СТЕ, западната фасада на сградата съвпада с имотната и парцелна граница на парцел…., а към позитано има част, която е тротоар. През 2011 г. е нанесен имот № …, който покрива изцяло очертанията на парцел …-Комитет по промишлеността-Дирекция „Язовири и каскади” и в одобрената през 2016 г. КК имота е със същите граници и с идентификатор ……….. с площ 383 кв.м. Площта на имот…. е 235 кв.м. и в нея не влиза частта, придаваема по регулация. Установено е, че с разпореждане № 147/1976 г. Дирекция „Язовири и Каскади” преминава към Министерство на енергетиката, а от 1986 г. е към Стопанско обединение „Енергетика”, като поделение. С Разпореждане № 46/07.11.1991 г. са преобразувани обединенията, комбинатите и другите поделения от системата на Комитета по енергетика в еднолично АД с наименование „Национална електрическа компания” /НЕК/ с държавно имущество, като предприятие „Язовири и Каскади” е станало самостоятелно предприятие към него, съгласно приложение Іт. ХІV. С протокол № 4/03.01.1992 г. на УС на НЕК АД е определен на „Язовири и каскади” статут на клон към НЕК АД. С н.а. № ….,т…./20.1.2.2012 г., НЕК АД е призната за собственик на основание чл. 17а ЗППДОП / отм/ на УПИ …. – отреден за Комитет по промишлеността, Дирекция „Язовири и Каскади” от кв. …. по плана на [населено място], Център, с площ 395 кв.м., ведно с построената сграда в него. Наследниците на Я. Ц. С. са продали на М. С. Б. партер, мецанина и тавански етаж от сградата в [населено място], на [улица], ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и „цялото място”, съставляващо имот № …. от кв. …. с площ 366 кв.м. с граници между които и имоти …. и ….. Купувачката е прехвърлила същите права на ищеца с н.а. № ….,т…../23.02.2004 г. Ищецът е отдавал под наем терен с площ 20-30 кв.м., върху който има павилион от 2004 г. с различни договори. Последния анекс към договор за наем е от 2015 г. Наемодателят обаче може и да не е собственик.
От правна страна, въззивната инстанция е приела, че ищецът не се легитимира като собственик на придаваемото място от 127 кв.м., което е застроено със сграда, придобита в собственост от ответника, че тази площ не е реституирана реално, защото е била застроена и не е подлежала на реална реституция по ЗВСОНИ и за нея наследниците на Я. Ц. С. са обезщетени с компенсаторни бонове, като при пресмятане на стойността на одържавения имот, който не може да бъде реституиран – съборената къща е взето предвид и придаденото дворно место по регулация, включващо терена под сградата и частта от към ул. П.”, която сега съставлява тротоар.
Първият поставен въпрос за приложението на ЗВСОНИ е неотносим към спора. Ищецът е частен правоприемник на реституенти и не притежава правото на възстановяване. До колкото въпросът се поставя в контекста на тезата му, че на праводателите му е било реституирано местото, което се е придавало по регулация и те са му го прехвърлили, следва да се отбележи, че регулацията за това место е била приложена още през 1961 г. Към този момент то е било държавна собственост и не е било необходимо да се уреждат сметки по регулация като условие за завземането на придаваемото място. По аргумент от чл.39 /отм. ал.1 и 2 ЗПИНМ /отм/ във вр. с чл. 74а от същия закон е имало основание за завземане на придаваемото по регулация место, с което регулацията се счига приложена / ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС., т.е. местото от 127 кв.м. от имот пл. №…. е станало част от парцел … собственост на държавата, отреден за обществено мероприятие, което е реализирано. Не са били налице основанията за реална реституция по ЗВСОНИ, поради което наследниците на Я. Ц. С. са обезщетени с компенсаторни записи. При изготвяне на оценката е взето предвид и дворното место, записано изрично. Ищецът не е правоимащо лице или правоприемник на такова поради което не може да черпи права от тази заповед, или да иска провеждането на косвен съдебен контрол на същата. Правоимащите лица вече са реализирали правата си по заповедта и са получили припадащото им се обезщетение. По тези съображения, ЗВСОНИ е неприложим, поради което не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос.
Това, че имота е останал в търговското дружество за стопанисване и управление се установява от АДС, изготвен още 1970 г., за който няма отразявания в последствие сградата и терена па парцел …. да са отнемани, или да са предавани на друго търговско дружество. В разясненията в ТР № 4/2014 г. по т. 2Г изрично е казано че „осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие”. В мотивите изрично е посочено, че „в рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни”. Тъй като по делото е доказано с АДС № …../09.07.1970 г. предоставянето за стопанисване и управление на „Дирекция Язовири и Каскади”, която в последствие е поделение – клон на НЕК АД и не е доказано последващо отнемане на това имущество, както и преобразуването на СО „Енергетика” в ЕАД НЕК с държавно имущество към 1991 г., не е налице соченото основание за допускане до касация – чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и по третия поставен въпрос. По него е постановена задължителна съдебна практика – ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВС, т. 2Г, с която въззивното решение е съобразено.
Тъй като сградата е построена още преди 1970 г. и това е удостоверено със съставения АДС № …./09.07.1970 г., а регулацията по отношение на придаваемото место е приложена чрез завземането му още преди 1963 г., втория въпрос за степента на застрояване към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е без значение за изхода от спора, поради което и по него не се допуска касационен контрол.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по формулираните въпроси. Ответникът по касация претендира юрисконсулско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, чийто размер се определя от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал.2 т. 3, като при цена на иска 6415 лв., дължимото възнаграждение е 650 лв. В този размер следва да бъде осъден касатора да заплати разноски на НЕК АД.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 8004 от 2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. С. Б..
Осъжда П. С. Б. да заплати на „Национална електрическа компания” АД деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 650 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: