ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 175 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца Д. Р. срещу определение на Пловдивски апелативен съд за спиране на производството основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Сънрайз“ ООД оспорва частната жалба като неоснователна. Ответникът Д. Б. не изразява становище.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
С определение от 05.03.2019 г. частното производство е спряно на основание чл. 292 ГПК.
По обуславящото тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС-ОСГТК е постановено решение от 09.07.2019 г., поради което производството следва да бъде възобновено.
За да спре висящото пред него въззивно производство по жалба срещу решение на ОС – Стара Загора, с което е уважен предявеният от частния жалбоподател иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че са висящи седем искови производства, образувани по искове на частния жалбоподател, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на претендирани от нея парични вземания срещу разпоредилия се с атакуваната сделка длъжник, същите посочени в исковата молба по настоящото дело за обосноваване на качеството „кредитор“ и за наличието на увреждане. Въз основа на това е приел от правна страна, че решенията по тези производства ще са от значение за правилното решаване на настоящото дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частната жалба е обоснована с довода, че в производството по иск по чл. 135 ЗЗД не подлежи на проверка съществуването на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор.
Жалбата е неоснователна.
Противоречието в съдебната практика по въпроса дали производството по иска по чл. 135 ЗЗД е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от производството по иск относно легитимиращото кредитора вземане е преодоляна с ТР № 2/2017 на ВКС-ОСГТК, с което в т. 2 е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.
Обжалваното определение е съобразено с така възприетото задължително за съдилищата разрешение, поради което следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че съобразно разглежданата връзка на обусловеност основанието за спиране отпада в случай, че дори само по едно от всички седем производства с влязло в сила решение бъде установено съществуването на съответното вземане.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Възобновява производството по ч. т. д. № 175/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, І т. о.
Потвърждава определение № 505/22.11.2018 г. по т. д. № 664/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: