О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1536 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Е” ООД против решение № 232 от 27.02.2009г. по гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила ре6шение от 17.04.2007г. постановено по гр.д. № 1163/2005г. на Варненски РС. С последното е осъдено на основание чл. 76 от ЗС дружеството-касатор да предаде на М. Н. М. владението върху дворно место с площ 3600 кв.м., находящо се в землището на гр. В., м. “С” при граници: от север път, от запад – държавно место, от юг – крайморска алея от запад – път, съставляващо имот 1257,1258 и 1259 по кадастралния план на тази местност от 1956г., очертан със зелен контур по скицата на л.- 13 от делото на РС, което владение е било отнето по скрит за владелеца начин в кря на месец декември 2004г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск само от М. М. за целия имот е допустим, тъй като тя твърди съвладение с брат си и след оттегляне на иска от него за неговата идеална част, тя поддържа иска за цялата вещ, тъй като има право при условията на съвладение да си служи с цялата вещ. Съдът е приел, че иска е допустим въпреки, че от двамата владелци е предявен отрицателен установителен иск против дружеството за същия имот, защото забраната на чл. 295 от ГПК /отм/ респективно чл. 359 от действащия ГПК се отнася само за иск по чл. 108 от ЗС. По същество въззивният съд е приел, че ищцата и брат й са установили владение за себе си още през 1993г., след като праводателите им, получили имота по договор за доброволна делба от 1992г. са им дарили процесните 3600 кв.м. с н.а. № 39,т. ХХІХ/23.12.1993г. и н.а. № 42,т. ХХVІІІ//07.07.1993г. Прието е въз основа на писмените и гласни доказателства, че владението на ищцата се е изявявало с ограждане на имота, поставяне на два фургона в него, прокарване на ток и вода, благоустрояването му чрез изграждане на барбекю, площадка, детска люлка и заплащане на сметки за ток и вода до м. ноември 2004г.. Съдът е приел, че това владение е продължило поне до есента на 2004г., а отнемането му е констатирано от владелците на 02.01.2005г. Ответното дружество е купило имоти 1257,1258 и 1259 по КНТ от 1956г. с н.а. № 80/2004г. На 26.12.2004г. е съставен констативен протокол от Община гр. В. по жалба на дружеството-касатор, че в имота е струпана земна маса и са дадени предписания за ограждането на имота.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 от ЗС, защото е възстановено владение, което не е съществувало към момента на установяване на владение от ответника, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът се е произнесъл в повече от претендираното и при липса на забрана за това и за необоснованост на решението, защото е основал изводите си на доказателства, които не са официални документи.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите: 1.може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес, 2. допустим ли е иска по чл. 76 от ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 от ГПК. 3. съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата. Касаторът счита, че по тези три въпроса е необходимо ВКС да се произнесе при условията на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Поради това, че не били обсъдени всички събрани по делото доказателства и преди всичко показанията на доведените от дружеството свидетели и доводите за липса на ел.захранване е водопровод сега, решението било необосновано.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на имота, предмет на владелческа защита с обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първата група повдигнати процесуални въпроси: 1.може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес, 2. допустим ли е иска по чл. 76 от ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 от ГПК. 3. съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, касаят допустимостта на предявеният иск. Надлежното упражняване на правото на иск, което включва и наличието на положителните предпоставки и липсата на отрицателни такива е основание за постановяване на допустимо решение, поради което съдът приема, че отговорите на тези въпроси обуславят крайният изход от спора и обосновава общото основание за допускане до касация. По тези въпроси, касаещи владелческите искове няма създадена съдебна практика. Затова съдът намира, че на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК следва да се допусне касационо обжалване, още повече, че за допустимостта на постановеното решение, касационната инстанция следи и служебно, дори да не е формулиран подобен въпрос от касатора /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
По въпроса трябва ли съдът да обсъди всички доводи и доказателства, заявени от страните се твърди противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС. По въпроса дали обжалваното решение противоречи на тази практика, съдът ще се произнесе в зависимост от отговора на въпросите за допустимостта на иска и на решението.
Останалите въпроси касаят оплаквания за неправилна преценка на доказателства от въззивния съд, което не съставлява формулиране на правен въпрос, свързан с предмета на делото и определящ крайния правен извод на съда.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 27.02.2009г. по гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Е” ООД
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 119,50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: