О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София 12.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 12 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 297 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. Н. С., чрез адв.пълномощника М. С. срещу решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 14635/2006 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е осъдена жалбоподателката на осн.чл.108 от ЗС да отстъпи и предаде на К. М. П. собственик на основание на универсално завещание владението върху недвижим имот – апартамент № 71, находящ се в гр. С., ж.к.”Р”, бл.20, вх. Г, ет.4, със застроена площ от 44.42 кв.м. и е осъдена жалбоподателката на осн.чл.59 от ЗЗД да заплати на К. П. сумата 1000 лв. обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.03.2003 г. до 01.03.2006 г., на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата 41.64 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 08.03.2003 г. до 05.07.2006 г.
В жалбата са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос по приложното поле на чл.79 от ЗС, който е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката цитира решение № 734/12.06.2006 г. по гр.дело № 1526/2005 г. на IV г.о. на ВКС.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата К. М. П., чрез адв. И, в който е изразила становище за липса на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й, с която се обжалва решението на въззивния съд по предявените искове с пр.осн.чл.59 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените искове с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД и с пр.осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД е с обжалваем интерес по всеки от исковете до 1000 лв. Поради това, на основание чл.280,ал.2 от ГПК подадената касационна жалба срещу тази част на решението, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение по предявения иск с пр.осн.чл. 108 от ЗС не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да уважи предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на спорния имот – апартамент № 71, находящ се в гр. С., ж.к.”Р”, бл.20, вх. Г, ет.4, със застроена площ от 44.42 кв.м. на основание извършено в нейна полза универсално саморъчно завещание от 25.05.97 г. от наследодателя Б, починал на 20.06.1997 г. В полза на ищцата е издаден констативен нотариален акт за собственост на процесния имот № 1* н.дело № 2865/97 г. на Н. при СРС, с който е призната за собственик на основание посоченото завещание – наследствено правоприемство. Прието е, че ищцата не е загубила правото на собственост върху имота. Според съда извършеното от наследодателя Б в полза на жалбоподателката саморъчно завещание от 11.04.96 г., обявено на 15.03.99 г. по реда на чл. 27,ал.1 от ЗН, с което й е завещан процесния апартамент не я легитимира като собственик, поради успешно проведено оспорване на автентичността му от ищцата. Прието е с оглед разпоредбите на чл.127,ал.1 от ГПК/отм./ и чл.154,ал.3 от ГПК/отм./, че не са спазени изискванията на чл.25,ал.1 от ЗН за формата на саморъчното завещание, поради което същото е нищожно и не е породило правно действие. Изложени са и доводи, че завещанието в полза на жалбоподателката е отменено от последващото универсално завещание от 25.05.97 г., извършеното в полза на ищцата на осн.чл.39 от ЗН. Според съда не е установено жалбоподателката да е придобила собствеността на имота на основание чл.79,ал.1 от ЗС – упражнена фактическа власт в предвидения 10-годишен срок върху имота явно, непрекъснато, необезпокоявано с намерението да я свои, което да е доведено до знанието на собственика и същият да не се е противопоставил. При тези съображения съдът е направил решаващият извод, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот и че ответницата го владее без да има основание за това.
С приложеното към изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК решение № 734/12.06.2006 г. по гр.дело № 1526/2005 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че с осъществяване на условията по чл.79,ал.1 от ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект, правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственост, че за субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за своя, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС и че нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. С обжалваното решение въззивният съд не е решил правния въпрос по приложното поле на чл. 79 от ЗС в противоречие с решението на ВКС. С последното са изведени изводи за придобиване на спорния имот на основание осъществено владение в продължение на 10 години възоснова на конкретни факти установени по делото и представени от страните доказателства. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по казус, който не е сходен с този в цитираното решение на ВКС. По настоящото дело фактите, установени възоснова на събраните по делото доказателства са различни, което е довело и до различни правни изводи. Въззивният съд е обсъдил всеки от елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС, които са упражняване на непрекъсната фактическа власт, намерение за своене и периода от време – 10 години. Прието е, че елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС не са установени в полза на ответницата с оглед на конкретните данни по делото. Относно легитимацията на ищцата като собственик на имота съдът е направил изводи, които не са в отклонение с посоченото решение на ВКС. Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. В тази насока следва да се вземе предвид, че жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС, съответно тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, поради което съдът обсъжда наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще допринесе за развитие на правото, когато законите или съответната правна норма са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съдът намира, че разпоредбите на чл.79 от ЗС са ясни и пълни и по приложението им е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не се установява наличието на основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд в частта му по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане, като процесуално недопустима подадената касационна жалба от ответницата Е. Н. С., чрез адв.пълномощника М. С. със съдебен адрес гр. С., ул.”Л” № 73, ет.3,ап.5 в частта й срещу решение 26.11.2009 г. по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е оставено в сила решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 14635/2006 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е осъдена жалбоподателката Е. Н. С. на осн.чл.59 от ЗЗД да заплати на К. М. П. сумата 1000 лв. обезщетение за ползване на апартамент № 71, находящ се в гр. С., ж.к.”Р”, бл.20,вх. Г, ет.4 със застроена площ от 44.42 кв.м. за периода от 01.03.2003 г. до 01.03.2006 г., на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата 41.64 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 08.03.2003 г. до 05.07.2006 г.
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1154/2009 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е оставено в сила решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 14635/2006 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е осъдена Е. Н. С. ЕГН ********** на осн.чл.108 от ЗС да отстъпи и предаде на К. М. П. ЕГН ********** собственик на основание на универсално завещание владението върху недвижим имот – апартамент № 71, находящ се в гр. С., ж.к.”Р”, бл.20, вх. Г, ет.4, със застроена площ от 44.42 кв.м.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Н. С. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, а в останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: