О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София 09.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4546 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Т. М. чрез адв. Н срещу решение от 1.04.08г.по в.гр.дело № 53/08г.на Окръжен съд- Монтана,с което е оставено в сила решение от 5.12.07г.на Районен съд -Монтана,постановено по гр.дело № 750/06г.,с което е отхвърлен предявения от същата страна против И. А. А. ,Иван И. А. и Н. А. М. иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Представя решение № 100/1.03.1995г.по гр.дело № 1430/93г.,ІV г.о
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС. Атакуваният договор за покупко-продажба е сключен между ответниците И. А. и И. Ив. А. като продавачи и Н. М. като купувачка на 17.08.05г.,а искът е предявен на 15.09.06г. Мотивиран е изводът,че в тежест на ищцата било да установи узнаването на атакувания договор за покупко-продажба при положение,че не е била поканена от останалите съсобственици да изкупи съсобствената част от имота. Същата не е ангажирала надлежни доказателства за датата на узнаването,поради което е прието,че двумесечният срок по чл.33 ал.2 от ЗС не е спазен.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият процесуално правен въпрос относно двумесечният срок за предявяване на исковете по чл.33 ал.2 от ЗС е съществен,но не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС – решение № 100 от 1.03.95г. по гр.дело № 1430/93г.,ІV г.о. Не съществува спор относно това,че двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената идеална част от имота от неучаствалия в продажбата съсобственик започва да тече от датата на узнаването на осъществяване на продажбата. Това е прието и в обжалваното въззивно решение,като за да отхвърли предявения иск съдът се е мотивирал ,че ищцата не доказала датата на узнаването на атакуваната продажба,респективо спазването на срока по чл.33 ал.2 от ЗС.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 1.04.08г.,постановено по в. гр.дело № 53/08г.на Окръжен съд-Монтана по жалба на Л. Т. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.