О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 01.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 311 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. В., М. В. С. , П. В. В. и Н. В. В. против разпореждане № 118/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 823/2008г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е върната подадената от тях касационна жалба
Н. се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалния закон – 282, ал.2 и чл. 281 от ГПК поради това, че предмет на спора е иск за собственост, при който обжалваемият интерес не се определя от данъчната оценка, а и защото закона не изисква като задължително съдържание на касационната жалба посочването на цената на обжалваемия интерес.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна..
За да постанови обжалваното разпореждане, виззивния съд е приел, че касаторите не са изпълнили едно от дадените им указания – да посочат цена на обжалваемия интерес и тъй като той следи служебно за това, е констатирал, че данъчната оценка на двете части от поземления имот от по 82 кв.м. и 44 кв.м., предмет на иска по чл. 108 от ЗС е под 1000 лв. и е приел, че решението е необжалваемо на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
Определението е неправилно.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК въвежда като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка /не ? от нея/, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи. Пазарната цена е най-близо до нея, но тя е променлива величина. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се посочи и докаже от жалбоподателя когато по делото има съмнение, че е под законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е за части от УПИ ХІІ-439 от кв. 38 по плана на с. Л., община С., Б. област от по 82 кв.м. и 44 кв.м. Данъчната оценка само на тези площи действително е под 1000 лв., но парцела е застроен и данъчната му оценка е над тази стойност. Действителната стойност на тези части е в тясна връзка със стойността на целия имот и с оглед това, че се касае за имот в регулацията, интереса за обжалващата страна, ако изобщо се приеме, че може да бъде оценен, е над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал.2 от ГПК. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия. Тя зависи и от местонахождението на имота, от което не може да зависи правото на обжалване, предвид равенството на всички граждани пред закона – чл. 6, ал.2 от Конституцията на Република България и.чл. 9 от ГПК.
С обжалваното разпореждане, въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон по изложените по-горе съображения, поради което то следва да се отмени, а делото да се върне за администриране на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 118/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 823/2008г. по описа на Окръжен съд – Б. за връщане на подадената от В. Н. В., М. В. С. , П. В. В. и Н. В. В. касационна жалба
В. делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: