2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 11.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3520 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 01.08.2014г. по в.гр.д. № 270/2014г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 70 от 04.02.2014г. по гр.д. № 1612/2013г. на Врачански районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на Лозарска кооперация „М. Краище” сумата 9 155,34 лева, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца за неправилно начислени суми за периода от 01.01.2010г. до м.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 16.04.2013г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 1 216 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като поради грешен анализ на фактическата обстановка въззивният съд не е съобразил решението си с действително относимите обстоятелства. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът Лозарска кооперация „М. Краище” представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като поддържа, че с оглед цената на разгледания иск жалбата е недопустима, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Лозарска кооперация „М. Краище” против [фирма] иск за заплащане на сумата 9 155,34 лева, която е неправилно начислена от ответника за периода от 01.01.2010г. до м.01.2013г. по посочени в исковата молба фактури за потребена ел.енергия. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира връщане на сума, която се явява надплатена от ищеца по търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 19.09.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Ч. ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД срещу решение от 01.08.2014г. по в.гр.д. № 270/2014г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ч. ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Лозарска кооперация „М. Краище”, [населено място], [улица], ет.3, ап.11 сумата 300 лева /триста лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: