О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 12.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІI гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 6153 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. А. С., чрез пълномощника му адв. З. А.-М., против определението от 3.07.2014 год. по ч. гр. д. № 189/2014 год. на Монтанския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба против разпореждането на Монтанския районен съд от 24.02.2014 год. по ч. гр. д. № 80243/2014 год. за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на [фирма], [населено място] и производството по нея е прекратено, като недопустимо.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност на постановеното определение с твърдение за спазване на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК. Изложени са и съображения по същество на спора с молба да бъде отхвърлено искането на заявителя.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] поддържа становище за недопустимост на подадената частна жалба, респ. за неправилността й по съображенията в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, приема настоящето производство за процесуално допустимо – частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда развитието на производството по подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение. Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК, поради което и доводите относно липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и недопустимост на касационното обжалване са неотносими /в този смисъл мотивите по т. 8 от ТР № 4 /18.06.2014 год. по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение е прието, че частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е подадена извън срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, започнал да тече от датата на връчване от ЧСИ на заповедта за изпълнение на 29.03.2014 год., тъй като е подадена на 30.04.2014 год.
От данните по делото се установява, че ЧСИ е връчил на длъжника /сега жалбоподател/ заповедта за изпълнение по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК на адреса по местоработата му, както и, че работодателят му е получил книжата на 29.03.2014 год. Тези обстоятелства не се оспорват в подадената на 30.04.2014 год. частна жалба, поради което и твърдението на жалбоподателя, че е получил по-късно заповедта за изпълнение е следвало да се установи, тъй като той носи тежестта да докаже спазването на срока за обжалване /В този смисъл т. 5а от ТР № 4 по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. Освен твърденията за това доказателства не са представени, а и не са поискани, поради което и правилно, въз основа на данните по делото относно връчването, въззивният съд е приел подадената частна жалба за просрочена и я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение следва да се потвърди, поради което и настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 3.07.2014 год. на Монтанския окръжен съд по ч. гр. д. № 189/2014 год., с което е оставена без разглеждане подадената от К. А. С. частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на [фирма], [населено място] и производството по нея е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: