О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С.,12.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1488 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. Х. Й. и Г. Х. Д. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 15.06.2010г. по гр.д.№3248/2007г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която са определени дяловете на страните в допуснатия до делба апартамент и в допуснатия до делба урегулиран поземлен имот и вместо това е допусната делба на а. №56,находящ се в[населено място],ж.к.”Н. ІІІ ч.”, бл.17 /н. 312/,вх.В,ет.3 да се извърши при квоти:1/3 ид.част общо за Г. Х. Д. и Х. Х. Й. в качеството им на правоприемници на починалия в хода на въззивното производство ищец Х. Г. Д.; 1/3 ид.част за Ц. С. Н. и 1/3 ид.част за Ц. С. Н. и Б. С. Н. в режим на съпружеска имуществена общност,а предявеният от Х. Г. Д.,заместен по реда на чл.120 ГПК/отм./ от наследниците си по закон Г. Х. Д. и Х. Х. Й. срещу Ц. С. Н. иск за делба на урегулиран поземлен имот,съставляващ по скица парцел Х-99, кв.10 по плана на[населено място],[община],с площ от 450кв.м.,ведно с построената в него жилищна сграда е отхвърлен като неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в частта относно делбата на апартамента решението на въззивния съд е недопустимо,тъй като с оглед указанията,дадени от ВКС в решение №962/23.10.2007г.,постановено по гр.д.№570/2006г. на І ГО,предмет на спора е останал само недвижимият имот в[населено място]. Поддържат също така, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възможността наследодателят да се разпорежда с цялото си имущество и да накърнява запазената част на определена категория наследници,както и по приложението на чл.79 ЗС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Ц. С. Н. и Б. С. Н. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че дворното място в[населено място] не е съсобствено между страните,както и до извода,че решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено и в частта,касаеща квотите,при които е допуснат до делба апартамента,находящ се в[населено място], кв.”Н.-ІІІ ч.” въззивният съд е приел следното:
А. е придобит по договор за продажба от 30.08.1983г., сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма за действителност,в който е посочено,че имотът е закупен от Й. Д.,Х. Д. и Ц. Н. и при липса на противна уговорка е прието,че всяко от посочените като купувачи лице е придобило по 1/3 ид.част от този имот, т.е. Й. Д. и Х. Д. са придобили общо 2/3 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност,а останалата 1/3 ид. част е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от Ц. Н. и Б. Н.. Прието е,че делът на Й. Н. след нейната смърт е преминал в патримониума на дъщеря й Ц. Н. по силата на саморъчно завещание от 10.12.1995г., което отговаря на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН,действително е и е произвело целения с него транслативен ефект.
По отношение на дворното място е прието,че е придобито в изключителна собственост от Й. Д. по силата на съдебна спогодба по гр.д.№78/1970г. на РС-С. като към момента на придобиване на собствеността Й. Д. не е била в брак[населено място]. С оглед на това е прието,че няма как впоследствие през 1978г. да е придобила същото право на друго правно основание /вкл. и давност/. В този смисъл е прието,че издаденият през 1978г. констативен нотариален акт признава несъществуващо право и не създава такова за Х. Д., който към 1978г. е бил съпруг на Й. Д.. След смъртта на Й. Д. е прието,че този имот е придобит от Ц. Н. по силата на саморъчното завещание от 10.12.1995г.,с което Й. Д. е завещала на дъщеря си цялото си имущество.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите,че постановеното от въззивния съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост в частта,с която съдът се е произнесъл по предявения иск за делба на а. в[населено място], ж.к.”Н.-ІІІ ч.”-дадените от ВКС в отменителното решение от 23.10.2007г. указания касаят както правата на Б. Н. в този а., така и правата на Ц. Н. и в двата имота, предмет на делбеното производсто,основани на представените по делото саморъчно завещание и протокол за съдебна делба-спогодба и с тези указания за предмета на дължимото произнасяне въззивният съд сее съобразил изцяло.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане до касационно обжалване по въпроса за възможността наследодателят да се разпорежда с цялото си имущество без да накърнява запазената част на определени категории лица.
По смисъла на чл.280,ал.1 ГПК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът за възможността наследодателят да се разпорежда с цялото си имущество без да накърнява запазената част на определени категории лица обаче не е бил поставян на разглеждане в производството по настоящето дело-завещанието от 10.12.1995г. е било оспорено досежно неговата автентичност, но претенция за възстановяване на запазената част от наследството не е била заявявана. Този въпрос следователно не е включен в предмета на спора,не е обусловил правните изводи на съда,а оттам и не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поддържат,че съдът се е произнесъл и по приложението на чл.79 ЗС,но не сочат практика на съдилищата,респ. практика на ВКС, която да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Не може да се приеме също и че така поставеният въпрос обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разглеждането на въпроса за приложението на чл.79 ЗС в конкретната хипотеза не би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика /доколкото такава не е и налице/,нито за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,нито би могло да се приеме,че разпоредбата на чл.79 ЗС е непълна,неясна или противоречива,нито че липсва съдебна практика по нейното приложение /т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78,ал.3 ГПК по реда на чл.81 ГПК на Ц. С. Н. и Б. С. Н. следва да бъде присъдена сумата 600лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.06.2010г. по гр.д.№3248/2007г. по описа на С. градски съд.
ОСЪЖДА Х. Х. Й. и Г. Х. Д. да заплатят на Ц. С. Н. и Б. С. Н. сумата 600лв./шестстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: