О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С. 13.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3896 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. П. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 2269 от 30.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 1776 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7327 от 18.07.2017г. по гр.д. № 7830/2017г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129 и чл.130 ГПК. Мотивите за прекратяване са, че в предоставения му срок ищцата не е изпълнила дадените й изрични указания да представи „доказателства за прекратяване на трудовия договор с работодателя, с оглед преценка за допустимост на предявените от нея искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ”. Изводът е, че не е възможно да се индивидуализира спорното право към датата на предявяване на исковата молба.
Жалбоподателят счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроси : 1. Допустимо ли е предявяване на иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, когато работодателят е подал декларация до НОИ за прекратяване на трудовото правоотношение, но не е връчил заповед на работника?, 2. Допустимо ли е за доказване на датата и факта на прекратяване на трудовото правоотношение, да се използват доказателства, изискани от държавни органи /в случая се визира справка от Н./ и 3. Настъпил ли е прекратителният ефект на трудовото правоотношение когато е подадена декларация до Н., но не е уведомен работника?
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая последните са налице, защото поставените от жалбоподателя въпроси, относно значението на подадена от работодателя декларация до НОИ за прекратяване на трудовото правоотношение, са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и са разрешени от него в противоречие с установената практика.
Съгласно чл.62 ал.1 КТ и съдебната практика, трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му. Същият задължително следва да съдържа посочените в чл.66 ал.1 КТ реквизити и да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. Трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства /вписване в трудова книжка, удостоверение от НАП,ведомости за получаване на заплати и др./, сочещи по косвен начин за съществуването му /вж.решения № 612 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 1024/09г. на ІV г.о., № 21 от 23.02.2012г. по гр.д.№ 595/11г. на ІІІ г.о., № 907 от 2.05.2011г. по гр.д.№ 3725/2008г. на І г.о./ Не само сключването, но и прекратяването на трудовия договор следва да се извърши писмено /вж. решение № 458 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о./
Съгласно чл.62 ал.5 КТ, във вр.с чл.1, 3 и 5 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението чл.62 ал.5 КТ на министъра на труда и социалната политика, при прекратяване на сключен трудов договор, работодателят е длъжен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, в седемдневен срок от прекратяването, за което изпраща уведомление. Последното следва да съдържа освен данни за работодателя и за работника, кодове по Н., още и основание за сключване на трудовия договор, дата на сключване, срок, размер на основното трудово възнаграждение, наименование на длъжността и дата на прекратяване на трудовия договор. С оглед така цитираните норми, настоящият съдебен състав приема, че наличието на представена справка от НАП за актуално състояние на сключените от ищцата трудови договори, удостоверяваща направено от работодателя изявление за прекратяване на трудовото правоотношение и съдържаща идентични данни с тези на акта, с който се прекратява трудовото правоотношение е индиция за вероятно осъщестено прекратяване на трудовото правоотношение и наличието й, към момента на предявяване на исковата молба, е достатъчно основание, за да счете за допустим предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира обжалваният въззивен акт за неправилен. След като е подадена искова молба, съдържаща изложени обстоятелства, /съпътствани с представени доказателства/, за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение и твърдения за незаконосъобразното му прекратяване, придружена от документи /справка/, която със сериозна степен на вероятност ги потвърждава, следва да се приеме, че заявеното за защита субективно право е индивидуализирано и отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК. При тези факти, предметът на делото е ясно заявен и на страната е следвало да се предостави възможност да ангажира доказателства, с които да установи твърдението си за наличие на издадена писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на производството, в конкретния случай е преждевременно. О. акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд, който следва да даде възможност на ищцата да ангажира доказателства по релевантните за спора обстоятелства.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от М. П. И. от [населено място], съдебен адрес: [населено място] [улица] вх.Б, партер, кантора П. против въззивно определение № 2269 от 30.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 1776 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2269 от 30.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 1776 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд и потвърдено с него определение № 7327 от 18.07.2017г. по гр.д. № 7830/2017г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба от М. П. И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.