О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 13.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 680 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 924 от 15.12.2016г., постановено по в.т.д. № 1136 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на първоинстанционното решение е признато вземане в размер на 12 782 евро на Д. Ж. М. И. Л. от дружеството -касатор, представляващо част от вземане в общ размер на 55 892 евро, подлежащо на връщане като дадено на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 5737/8.09.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11119/2015 г. на В..
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се иска неговата отмяна. Изложени са съображения, че нотариалната покана, с която ищецът – Д. Ж. М. И. Л. е уведомил дружеството за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж, не съдържала реквизитите на уведомлението по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Същата не била връчена по надлежния начин, посочен в приложената към жалбата съдебна практика, и с нея не бил предоставен допълнителен подходящ срок за изпълнение на договора, както и липсвало предупреждение, че след изтичането на дадения срок, договорът ще се счита развален. Твърди, че правото на ищеца да иска разваляне на договора се е погасило по давност, тъй като дружеството никога не се е позовавало на „непреодолима сила”, която да го е поставила в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по договора, поради което въззивния съд неправилно е приложил чл. 306, ал. 5 ТЗ и е приел, че срокът да построи сградата е спрял да тече. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, Д. Ж. М. И. Л., в подробен писмен отговор оспорва жалбата. Претендират разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Страните не спорят, че между тях е сключен на 20.06.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж, в изпълнение на който ищецът е заплатил, а ответникът е получил дължимата продажна цена в размер на 55 892 евро. Изяснено е по делото, че задължението на ищеца по договора е изпълнено в съответствие с уговорките между страните, докато ответникът не е изпълнил задължението си да построи сградата, респ. да прехвърли правото на собственост, нито в уговорения срок, нито в по-късен момент. Спорно между страните е било дали купувачът –ищец по делото е упражнил надлежно правото си да развали договора, в следствие на което да получи обратно всички платени суми на отпаднало основание, ведно с дължимите лихви. Съставът на въззивния съд е констатирал, че неизпълнението по договора се дължи на обективна причина с временен характер, за която дружеството-длъжник не е отговаряло и за която ищецът е бил писмено уведомен на 7.02.2008г. /наличие на канализационна тръба в имота, като част от канализационната система на [община], която не позволява продължаване на строителството до преместването й/ Въз основа на разпоредбата на чл. 306, ал. 4 ТЗ, решаващият състав е счел, че за същото време не е възникнало право за ищеца да развали договора, съответно не е текъл и давностния срок, предвиден в чл.87, ал.5 ЗЗД. Съгласно чл. 306, ал. 4 ТЗ, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задължението и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, а ал. 5 предвижда, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. С оглед на изложеното и предвид факта, че от 07.02.2008г. до датата на връчване на нотариалната покана – 30.10.2014г. е изминал достатъчно дълъг период, е приел, че с изявлението за разваляне на договора ищецът е упражнил надлежно правото си да го прекрати поради отпаднал интерес от изпълнението и то е произвело действие от момента на връчване на нотариалната покана. Решаващият състав е приел за неоснователни възраженията за липса на реквизитите на уведомлението по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД в нотариалната покана и е констатирал, че нотариусът е удостоверил осъществяването на всички факти, релевантни за извода за спазена процедура по връчване на книжата по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните въпроси: „/1/ С каква давност се погасява правото на кредитора да прекрати договора, когато вече няма интерес от изпълнение, на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ? и /2/ Може ли давността по чл.87, ал.5 ЗЗД, да бъде прекъсната с изпращане на писмо до кредитора, в което се твърди наличие на пречки с временен характер, които препятстват изпълнението?”
Първият въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва произнасяне на въззивния съд с каква давност се прекратява договора при липса на интерес от изпълнение на основание чл.306, ал.5 ТЗ. Вторият въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, доколкото цитираната практика по стария и новия ГПК на ВКС не разглежда хипотеза, при която кредиторът не изпълнява, поради наличие на хипотезата на чл.306, ал.4 ГПК, съответно представеното решение по чл.303 ГПК, не съставлява задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това, безспорна е в практиката на съдилищата, че давностен срок тече само по отношение на вземане, за което може да се търси изпълнение, тъй като института на погасителната давност е свързан с бездействие на кредитора при възможност същият да търси изпълнение от насрещната страна по облигационната връзка.
С оглед горното, касационен контрол на въззивния акт не следва да бъде допуснат.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1276,60 лева –заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 924 от 15.12.2016г. по в.т.д. № 1136 / 2016 г. на Окръжен съд- Варна.
ОСЪЖДА [фирма],,гр.Варна, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Ж. М. И. Л., гражданин на Кралство Б., представляван от адв. Ц. И., АК Стара Загора, съд. Адрес- [населено място], [улица], вх. Б, ет.1, ап.3, сумата 1276,60 лева -разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
,ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.