Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2018_16_opr_288_79zs_4kzspzz
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 15.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2018 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. И., И. К. И. и на А. С. С. срещу въззивно решение от 01.02.2016 г. по гр.д. № 2113 /2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение и вместо това е уважен отрицателен установителен иск на Т. И. Т. срещу А. С. С., Н. М. И. и И. К. И., че ответниците не са собственици на поземлен имот с площ 951 кв.м. в землището на [населено място], индивидуализиран с номер по кадастралната карта на [населено място].
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Т. И. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че нито ответниците, нито техните праводатели, които са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, не са могли да придобият имота по давност, тъй като процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е приключила. По отношение на имоти, намиращи се в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобивната давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ – т.е. провеждане на реституционната процедура до фаза, в която обектът на собственост е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК (задължителна съдебна практика – решение № 61 /14.02.2012 по гр.д. № 562 /2011 г., постановено по чл.290 ГПК). .В конкретния случай ответниците не са придобили процесния имот дори от правоимащи ползватели по § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ с право на изкупуване на имоти в зона по § 4 ПЗР Праводателите на ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствен проверка на 20.05.1993 г. – значително след заявяването на имота за възстановяване от страна на Т. Т. – на 02.09.1991 г. – т.е. и праводателите на ответниците не биха могли да се позоват на придобивна давност за целите на производството за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот чрез придобивна давност по обстоятелствена проверка. Следователно не се доказва правото на собственост на ответниците.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите твърдят, че са придобили процесния имот по давност въз основа на валидна правна сделка след влизане в сила на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ на 22.11.1997 г., тъй като праводателите им са се легитимирали като собственици въз основа на придобивна давност, за което притежават нотариален акт отпреди влизане в сила на разпоредбата. Жалбоподателите твърдят, че имат право да се позоват на кратката придобивна давност по реда на чл.79,ал.2 ЗС.
Във връзка с твърденията си жалбоподателите извеждат следните правни въпроси.
1. материалноправен въпрос: след като съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е заличена давността на праводателите, могат ли приобретателите да придобият земеделска земя като добросъвестни (владелци) – въз основа на валидна правна сделка без да знаят, че праводателят им не е собственик след 22.11.1997 г. (датата на влизане в сила на посочената разпоредба).
Въпросът не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд обуславящ е въпросът дали изобщо тече придобивна давност по отношение на имоти, собствеността по които се възстановява по ЗСПЗЗ, преди приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, а не дали в този случай тече кратка давност.
2. материалноправен въпрос: може ли да се възстанови процесният имот при невъзможност същият да бъде индивидуализиран по площ, точно местоположение, граници и съседи.
За да бъде правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в съответствие с приетото в ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да се уточни в смисъл: може ли да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот, при невъзможност същият да бъде индивидуализиран по площ, точно местоположение, граници и съседи.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, Както беше посочено по предишния въпрос от значение е дали има висяща и неприключила процедура по възстановяване на собствеността. В спор за собственост като настоящия съдът не извършва преценка на възможността (вероятността) за успешното и приключване (на земеделската реституция).
3. процесуалноправен въпрос: След като ищецът е имал възможност да обжалва отказите на Поземлена комисия и на кмета на Община (Б.) и не го е сторил, има ли право да ползва общия исков ред на установителния иск, който е субсидиарен.
Въпросът не е обуславящ по съображенията, изложени по предишния въпрос – от значение е дали има висяща и неприключила процедура по възстановяване на собствеността. В настоящото производство съдът не извършва преценка на действията в тази неприключила процедура и на възможността (вероятността) за успешното и приключване.
Към това следва да се добави, че въпросът за допустимостта на иска е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото по т.1 от ТР 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на Т. Т. за присъждане на разноски е основателно за сумата 600 лева, съответно на представения списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 01.02.2016 г. по гр.д. № 2113 /2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о. по касационна жалба на Н. М. И., И. К. И. и А. С. С..
Осъжда Н. М. И., И. К. И. и А. С. С. да заплатят на Т. И. Т. сумата 600 лева за процесуално представителство за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.