2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С., 16.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 328/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 200 от 22.ІІІ.2012 г. по ч.гр.д. №161/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 3898 от 9.ІІІ.2012 г. по ч.гр.д. №7450/ 2011 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК срещу наследниците на С. В. С. за сумите: 470 лв. – главница по договор за кредит от 23.ХІ.2007 г., 99.45 лв. – договорна лихва за периода от 6.І.2011 г. – 28.ХІ.2011 г. и 26.61 лв. – наказателна лихва за периода от 6.І.2011 г. – 28.ХІ.2011 г., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решения процесуалноправен въпрос – за редовността на представения документ и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и поддържа, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи съдебна практика – две разпореждания на районни съдилища, невлезли в законна сила. Иска да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба, констатира следното:
Обжалваното определение е въззивно, постановено по търговско дело и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК срещу наследниците на длъжника за сумите: 470 лв. – главница по договор за кредит, 99.45 лв. – договорна лихва и 26.61 лв. – наказателна лихва за посочения период, поради което определението не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 200 от 22.ІІІ.2012 г. по ч.гр.д. №161/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от връчване на ищеца на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: