О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 373
София 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2105/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. И. М. чрез пълномощника си адв. Хр.Р. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1836 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 1670/2014г.
Ответницата Р. Н. Г. чрез процесуалния представител адв. И. П. е подала отговор, в който изразява становище, че липсват предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд , Х-ти състав № 940 от 05.03.2014г. по гр.д.№ 4539/2012г. , с което е отхвърлен иска, предявен от Н. И. М. против Р. Н. Г. за установяване правото на собственост на ? ид.ч. от пристроената и надстроена извън обема на отстъпеното вещно право на строеж жилищна сграда , собственост на ищцата, построена в дворно място – урегулиран поземлен имот с идентификатор 56784.522.417 по кадастралната карта на [населено място], както и обективно съединения иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
В. съд е приел, че при хоризонтална етажна собственост, каквато съществува в съсобственото между страните по настоящото дело дворно място, за пристроеното вповече вследствие преустрояването на една от сградите въз основа на издадени строителни книжа, което не представлява самостоятелен обект, не е приложимо правилото на чл.92 ЗС. Оттук е направен извод, че ищцата по делото Н. И. М. не е съсобственик на преустроения тавански етаж в жилищен в сградата с идентификатор 56784.522.417.1.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос кой е собственик на площите от сградата , надхвърлящи обема на правото на строеж, които не могат да се обособят като самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми като се поддържа противоречие в съдебната практика. Представените съдебни решения не подкрепят тезата на касатора за противоречиво разрешаване на поставения въпрос. С практиката по чл.290 ГПК – решение № 137 по гр.д.№ 3954/2008г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 61/2012г. по гр.д.№ 291/2011г. на ВКС, І г.о. е разгледан в пълнота въпросът за статута на построеното извън обема на учреденото право на строеж, когато то не е самостоятелен обект като е прието, че в този случай е приложимо правилото на чл.97 ЗС. В останалите решения са разгледани конкретни хипотези, които не са идентични с настоящата, поради което не може да се приеме, че е налице противоречиво приложение на разпоредбите на чл. 92 ЗС и чл.97 ЗС. Ето защо не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски по представения списък в размер на 1000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1836 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 1670/2014г.
ОСЪЖДА Н. И. М. да заплати на Р. Н. Г. сумата 1000лв. /хиляда лева / разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: