5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
София, 17.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 885/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],представлявано от С. В. С. против въззивно решение № 570/02.05.2011 г. по гр.д.№ 2355/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 2578/09.07.2010 год.постановено по гр.д.№ 962/08 год. по описа на Варненски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторът срещу А. И. И., [община], [фирма]-гр.София и [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси – следва ли ненадлежно предявен иск без твърдения за правоприемство от конкретно лице,да бъде разгледан от въззивния съд или нередовната искова молба следва да бъде оставена без движение;може ли съдът да допълни фактическия състав на придобивното основание,на което се позовава ищеца с факти,които не са твърдени от него,а именно придобиване чрез приватизация и предоставяне за стопанисване и управление на държавна организация;може ли да се произнася по положителен установителен иск за собственост срещу ответници,които не предявяват собствени права върху вещите,за които се установява правото на собственост;относно задължението на съда да формира изводи за всички факти от значение за твърдените права след изясняване на фактическата обстановка от значение за решението по спора,както и по материалноправните въпроси – относно придобивното основание при преобразуване на държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество;когато държавната стопанска организация е имала качеството на инвеститор и е изградила на базата на вътрешно-ведомствено инвестиране строителството може ли да се съди,че й е предоставено право на оперативно управление и стопанисване;декларирането на имота като собствен за данъчни цели доказателство ли е за давностно владение и възможно ли е произнасяне без проверка на законовите пречки за давността.Позовава се на множество решения по чл.290 ГПК на ВКС,като цитира определени пасажи от тях в подкрепа на твърдението си за решаване на посочените въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответните страни – А. И. И. и [фирма]-гр.София са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
Ответниците – [община] и [фирма] – [населено място] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,въззивният съд е съобразил,че предявеният установителен иск от касатора – ищец относно спорните 19 броя бунгала е уточнен с последващи молби в първоинстанционното производство и след съвкупна преценка на твърденията и доводите на страните,ведно с доказателствата по делото е приел,че е налице правен интерес от предявяването му.Изследвал е всички предпоставки касаещи основателността на иска – собственост на ищеца върху процесния имот на твърдяното придобивно основание по чл.17а З./отм./,предполагащо правоприемство на Д.”В.”въз основа на сключен приватизационен договор по чл.35 З./отм./,както и предоставянето му на управление върху процесните недвижими имоти.Безспорно е било установено правоприемството на [фирма] от ищеца – касатор,но не е доказано,че процесните бунгала са включени в капитала му ,тъй като извлеченията от инвентарната му книга ,съдържащи доказателства за записване в капитала му,са били оспорени и изключени като доказателства.Освен това не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството,че процесните бунгала,като част от почивен комплекс са били предоставени за стопанисване и управление на Д.”В.”,респ.на Научнопроизводствен лозаро-винарски комплекс В. като организация от неговата структура,тъй като протоколът на приемателната комисия не представлява решение за предоставяне,а освен това от самия него не може да се установи,че касае спорните бунгала,тъй като липсва описанието им.С оглед на така установеното, съдът е приел,че правото на собственост не може да бъде изведено по косвен път.Касаторът – ищец не се легитимира като собственик на основание чл.17а З./отм./на процесните бунгала.Приел е,че наведеното в условие на евентуалност придобивно основание – давностно владение осъществявано в периода от 1993 год.до предявяване на иска през 2008 год.,е недоказано,тъй като липсват доказателства в процесния период касаторът – ищец да е владял явно,необезпокоявано и с намерение за своене процесните бунгала.Заплащането на дължимите данъци за недвижимия имот са действия на обикновено управление,но не и поведение,сочещо на упражняване на собственически правомощия в пълен обем.
Въззивното решение не е недопустимо,тъй като исковата молба в настоящия случай е редовна.Както с първоначалната,така и с последващите уточняващи молби ясно са посочени основанията от които ищецът черпи правата си,поради което съдът не е допълнил фактическия състав на придобивното основание.В молбата уточнение от 17.03.2008 год.ищецът се е позовал на чл.17а З. и е обосновал пасивната легитимация на ответниците с извършваните между тях прехвърлителни сделки.Предметът на спорното право се определя от страните по делото – ищецът чрез исковата молба,а ответниците чрез отговора,а съобразно становищата им се разпределя и доказателствената тежест в процеса.Искът е надлежно предявен и е налице правен интерес от предявяването му.Ищецът е този който посочва ответниците и обосновава с какви действия оспорват правото му на собственост-в настоящия случай извършване на разпоредителни действия между ответниците,поради което няма противоречие с цитираната практика по чл.290 ГПК на ВКС. Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.Обстоятелството,че изводите на съда по фактите не съвпадат с преценката на касатора,не е основание да се приеме,че съдът не е изпълнил задължението си по чл.188 ГПК /отм./,поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по т.1.
Материалноправните въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС,тъй като фактическата обстановка в цитираните решения по чл.290 ГПК и въззивното решение е различна и фактите не са еднакви.Качеството на инвеститор и предоставяне право на оперативно управление и стопанисване,както и придобиването на собственост по давност са факти,които не се презюмират и не произтичат от законова разпоредба,а следва да бъдат доказани пълно и главно с допустимите от закона доказателствени средства. В настоящия случай определящият въпрос обосновал изводите на съда е за тежестта на доказване. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт,т.е.за ищецът – касатор,което той не е направил.Освен това за пълнота следва да бъде посочено,че касаторът навежда за първи път твърдения под формата на въпроси като основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280 ГПК,което е недопустимо.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 570/02.05.2011 г. по гр.д.№ 2355/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :