О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 19.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. №2756/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. Г. Т. срещу решение №571 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, ГО, 12 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение №22441/01.09.2017г. по гр.д.№16734/2015г. на СГС, ГО І-2 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното решение в частта му, с която е потвърдено определението на първата инстанция, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че в производството пред СГС не е бил представен договор за правна помощ с адвокат А. И., осъществил процесуалното представителство на ЗК „Б. И.” АД пред първата инстанция. Според жалбоподателката не следва да бъде включено в дължимите разноски за ответното дружество заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат М. Г., който реално не е участвал в производството. Допълнително се излагат доводи в подкрепа на неотчетеното от съда възражение на ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири въпроса, които според касаторката са решени в противоречие с ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК и същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен отговор на частната касационна жалба от ответника ЗК „Б. И.” АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите в частната касационна жалба по чл.280, ал.1 ГПК и на данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – решение на въззивен съд в частта му, имаща характер на определение по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 предл.1 ГПК.
С определение №22441/01.09.2017г. по гр.д.№16734/2015г. на СГС е отхвърлена молбата на ищцата Т. Т. по чл.248, ал.1 за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на решение №2519 от 15.04.2017г., постановено по същото дело в частта за разноските. С въззивното решение №571 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, в частта му, имаща характер на определение, апелативният състав е оставил без уважение частната жалба на Т. Т. срещу определението на СГС, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
За да потвърди определението на първостепенния съд от 01.09.2017г. въззивният състав е приел за неоснователно оплакването в частната жалба за неправилно изчислени дължими от ищцата на ответното дружество разноски като е посочил, че размерът на присъдените в полза на ответника разноски общо от 2 742.81лв. е определен съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК и чл.7, ал.,2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е приел за доказани разноските на ответника пред първата инстанция общо в размер на 3 460лв,., от които 3 000лв. – удостоверено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение (л.64 от делото на СГС). Според въззивния състав присъдените от първата инстанция разноски са съобразени с отхвърлената част от исковете.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси: 1. „При претенция на страна за присъждане на разноски, представляващи направени такива за адвокатско представителство, длъжен ли е съдът да установи има ли доказано плащане на осъществилия процесуално представителство адвокат?”; 2. „Може ли да се присъдят разноски, направени от страната за процесуално представителство от адвокат, който не е осъществил такова и не е представлявал страна по делото?; 3. „Трябва ли да е осъществено процесуално представителство по предмета на делото да се присъдят разноски на страната, направени за това представителство и 4. „Може ли да се приеме процесуално представителство на страната при осъществено единствено представяне на претенция за разноски от адвоката, на който е платено представителство, без становище по предмета на делото и без участие в спора по предмета на делото и може ли процесуалното представителство да се изчерпва само с претенция за разноски и това представителство подлежи ли на възстановяване на направените разноски?”. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда за потвърждаване на атакуваното пред него определение, тъй като в обжалвания акт въззивният състав въобще не е изследвал обстоятелствата относно това кой от двамата адвокати на ответника е осъществявал процесуално представителство и на кого е платено адвокатското възнаграждение (посочил е единствено, че включената в списъка по чл.80 ГПК сума от 3 000лв. е реално заплатено адвокатско възнаграждение). В мотивите на решението съдът не е обсъждал въпросите относно евентуалното значение на твърдените в частната касационна жалба обстоятелства в контекста на претенцията за разноски. Отделно следва да се има предвид, че поддържаното в частната касационна жалба оплакване за недължимост на разноски за възнаграждение на адвокат, който не е осъществил реално представителство, не е релевирано в частната жалба пред САС, която съдържа единствено препращане към аргументите в молбата на ищцата по чл.248 ГПК. В самата молба (т.2) е отразено становище на ищцата, че при липса на доказателства разноски не се присъждат без обаче да се излагат съображенията, включени в поставените от касаторката въпроси. При това положение формулираните в изложението въпроси не са значими за конкретния правен спор по см. на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касация, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки това.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №571 от 09.03.2018г., постановено по в.гр.д.№5697/2018г. на САС, ГО, 12 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение №22441/01.09.2017г. по гр.д.№16734/2015г. на СГС, ГО І-2 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: