Определение №373 от 2.8.2016 по ч.пр. дело №987/987 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 373
гр. София,02.08.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 987 /2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О. Л. И.” И., регистрирано в Република М. Острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, А. Р., А. айланд, М., М. острови, МН 96960 срещу определение №3602/14.12.2015г., постановено по ч.гр.д. №4971/ 2015 г. на Софийския апелативен съд. С определението е потвърдено определение №306 от 12.10.2015г. на Софийския окръжен съд, т.о. , V състав. Твърди неправилност на определението относно приетото от съдилищата, че жалбоподателят няма активната легитимация на кредитор да предяви установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ. Неправилни са изводите на САС, че документът за актуално състояние на дружеството – ищец е следвало да бъде представен в първоинстанционното производство, а не едва във въззивното. Искането е за отмяна на двете определения и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Представено е Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по частната касационна не заявяват становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото е образувано пред Софийския окръжен съд по предявен от „О. Л. И.” И. иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството в несъстоятелност [фирма] несъществуването на парично вземане на кредитора [фирма] от [фирма] за сумата от 9 375 574.88 лв. С определение производството по т.дело № 136/2015г. на СОС е прекратено, поради неизпълнение на конкретните указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, съгласно определение от 10.08.2015г.
За да потвърди това определение, САС е приел, че много подробните и ясни указания на СОС с определението от 10.08.2015г. не са били отстранени от ищеца, основание за прекратяване на производството по делото. За неоснователно е прието оплакването, че представеният на СОС превод на документи е по причина на преводача, като е посочено, че страната е длъжна да представи доказателства, които да установят без всякакво съмнение актуалното състояние на ищеца и представляващите го лица. Доколкото са представени доказателства за актуалното състояние на ищеца, това е следвало да стане пред първоинстанциония, а не пред въззивния съд. Независимо от този пропуск, САС е счел, че ищецът не се легитимира като кредитор, с прието вземане. С определение от 28.04.2015г. СОС е оставил без уважение възражението на дружеството –ищец срещу неприетото му вземане за сумата от 573 059.88 лв. и няма данни ищецът да е предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл.694, ал.1 ТЗ срещу длъжника [фирма], т.е. ищецът не доказва легитимация на кредитор с прието вземане, за да упражни правото на иск за оспорване на вземане на друг кредитор, в случая [фирма]. Твърдението за предявен такъв иск под № 178/2015г. не е доказано.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на определението на САС.
Съгласно т.1 от ТР №1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбаподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на делото са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната вола на съда, обективирана в решението му.
Касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуално правен въпрос във връзка с мотивите на САС за потвърждаване на определението на СОС за прекратяване на производството по делото. В Изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК има само препраща към съдебна практика на ВКС за приложение на разпоредбата по чл.694, ал.1 ТЗ относно предпоставките и легитимацията на кредитор за предявяване на установителен иск по чл.694 ГПК. Съгласно постановките на т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правният въпрос от значение за конкретното дело, е достатъчно основание да не се допуска определението в обжалваната част до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3602/14.12.2015г. по ч.гр.д.. № 4971/2015Г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „О. Л. И.” И., регистрирано в Република М. Острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, А. Р., А. айланд, М., М. острови, МН 96960 против определение №306/12.10.2015г., постановено по т.д. №136/2015 г. на Софийския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top