1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София 02.08.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2273 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма], чрез адв.Н. Г. срещу определение № 94/19.03.2018 г. по ч.гр.дело № 59/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], чрез адв.Г. против определение № 2223/18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от дружеството насрещен иск.Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателя обжалваното определение на първоинстанционния съд е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и поради това подлежи на обжалване с частна жалба.
Ответницата по частната жалба И. Л. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказал да приеме предявения от ответника [фирма] насрещен иск против И. Л. и е изпратил делото на Районен съд [населено място] не подлежи на обжалване с частна жалба. Прието е, че отказът на окръжния съд да приеме за съвместно разглеждане на нова претенция по реда на чл.211 ГПК не подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.1 ГПК, тъй като актът не е преграждащ развитието на делото. Според съда отказът за приемане на насрещния иск, когато е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба не прегражда възможността претенцията да бъде разгледана в отделно производство. Приел е, че съдът с определението по чл.211,ал.2,изр.2 ГПК не отказва разглеждане изобщо на спора, а отказва да допусне обективно съединяване на искове. Позовал се е и на практика на ВКС, обективирана в т.7 от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК. При тези съображения частната жалба на [фирма] против определението от 18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от дружеството насрещен иск е оставена без разглеждане.
Изводите на въззивния съд са правилни.
С определение № 2223/18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. на Бургаския окръжен съд не е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от [фирма] против И. Л. – гражданка на Л. и е изпратен на Районен съд [населено място] по правилата на чл.107,ал.1 ГПК.
По реда на обжалване с частна жалба в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК са предвидени две основни категории съдебни актове: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото – т. 1 и определения, за които законодателят изрично е предвидил възможността да се обжалват с частна жалба – т.2. Определението на първоинстанционния съд, с което не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск не представлява преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и не подлежи на обжалване с частна жалба.
С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК и в този случай определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо.За да направи извода съдът взе предвид практиката на ВКС, изразена в т.7 от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК.
В настоящият случай първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от [фирма] и е постановил исковата молба да се изпрати на компетентния съд – Варненския районен съд – т.е. отделил е насрещния иск в друго производство на основание чл.211,ал.2,изр2 ГПК. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК. Подадената частна жалба от [фирма] срещу определението е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и изводът на въззивния съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението са изцяло необосновани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 94/19.03.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 59/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. Г., против определение № 2223/18.12.2017 г. по гр.дело № 1191/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от дружеството насрещен иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: