2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 20.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1902 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. против решение № 570/08.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 1170/2012 г. от втори граждански състав на Окръжен съд – Велико Търново.
С писмен отговор, особения представител на ответника по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания по допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по отношение на М. Г. П. и М. М. К., че сключеният на 23.01.2006 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, т.*, рег.№ ****, д.№ ** на нотариус Д. Д. договор за продажба на недвижим имот, по силата на който М. М. К., представляван от М. Г. П. е продал на М. М. К. масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 83,80 кв.м. е нищожен, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника по сделката.
За да достигне до този извод за основателност на предявения иск, съдът е приел, че между същите страни, с предхождаща сделка, въз основа на пълномощно, дадено от М. М. К., неговия пълномощник М. Г. П. е продал от името и за сметка на представлявания дворното място, без построената в него къща, предмет на описаната по-горе сделка. С последващата сделка, чиято недействителност се претендира в настоящото производство, отново въз основа на същото пълномощно, дадено от М. М. К., неговия пълномощник М. Г. П. е продал от името и за сметка на представлявания и построената в дворното място жилищна сграда. Съдът е приел, че при сключването на сделката за продажба на построената в имота жилищна сграда, пълномощникът не е разполагал с представителна власт. Тъй като липсва потвърждаване на сделката в изискуемата се от закона форма, който съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД е същата, която е предвидена за сключването на сделката – с нотариална заверка на подписа към датата на сключването на сделката – 23.01.2006 г., както и наличието на отказ от страна на представлявания да потвърди същата сделка, то тя е недействителна.
С отговора на исковата молба по настоящия спор, ответниците са оспорили предявения иск, като са навели твърдения, че волята на представлявания е била, ведно с дворното място, да се прехвърли и собствеността върху построената в него жилищна сграда, като в тази насока представят писмени доказателства, представляващи писма, изходящи от ищеца, до трето на спора лице – майка на приобретателя по сделката.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Сочения правен въпрос, който според касатора е разрешаван противоречиво от съдилищата е относно потвърждаването на действията на пълномощник без представителна власт по чл.42, ал.2 ЗЗД и в тази насока представлява ли нотариалната заверка на декларацията по чл.264 ДОПК потвърждаване на тези действия на пълномощника, както и относно налице ли е обективна невъзможност за спазване на предвидената в закона форма за упълномощаването, изтърпяването на наказание лишаване от свобода на представлявания. В тази връзка се сочи противоречие с възприетото от страна на въззивния съд по този правен въпрос, с решение №154/18.06.2012 г. на Окръжен съд – Сливен, постановено по гр.д.№ 275/2012 г. Представено е цитираното съдебно решение на Окръжен съд – Сливен, но липсват данни по делото същото решение да е влязло в законна сила. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречието при разрешаването на конкретен правен въпрос от съдилищата, следва да е налице противоречие между възприетото от въззивния съд с друго решение, но влязло в сила, т.е. с което със сила на пресъдено нещо е разрешен правен спор. Липсата на данни за влизането в сила на цитирано и представено съдебно решение е самостоятелно основание да се приеме, че липсва соченото противоречие, като основание за допускане до касационно обжалване на това основание . В този смисъл за указанията по прилагането на нормата на чл.280, ал.1, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправен въпрос, сочен от касатора е, относно това, чие искане относно правната квалификация обвърза съда – това на ищеца по исковата молба или на назначение по реда на ЗПП особен представител и представлява ли игнорирането на волята на ищеца при подобно противоречие съществено процесуално нарушение, водещо до порок на цялото производство. Този правен въпрос не е въведен в спора от страна на ответника по делото, въззиваем във въззивното производство, поради което въззивният съд не се е произнесъл по него, респ. по този правен въпрос въззивният съд не е формирал правни изводи. С отговора на исковата молба, след назначаването на особен представител на ищеца по делото и отстраняването на нередовностите на исковата молба от същия особен представител, ответниците не са въвели в спора така поставените процесуалноправни въпроси, поради което и въззивният съд не се е произнесъл по тях. В касационното производство по чл.288 от ГПК, правните въпроси, които се поставят в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК следва да са били въведени в спора и въззивният съд да се е произнесъл по тях, респ. да е дължал произнасяне. В случая този правен въпрос се поставя едва с касационната жалба, във връзка с твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради което същия правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК, предвид неговата факултативност. В същата насока е неотносим и правния въпрос, поставен отново в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаещ подобренията и приращенията в недвижим имот, ако същите не са включени в пълномощното, с което представителната власт е ограничена само до земя, при режима на упълномощаване до март.2008 г. Този правен въпрос касае евентуален спор за собственост на сгради и съоръжения, представляващи приращение към недвижимия имот, както и такива в резултат на подобрения в същия, но са неотносими към спора относно действителността на правна сделка, с която се прехвърля право на собственост върху недвижим имот.
Предвид изложеното, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 570/08.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 1170/2012 г. от втори граждански състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.