О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С., 20.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1290 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №94 от 27.05.2010г. по гр.д.№110/10г. на Х. окръжен съд е потвърдено решение №826/15.12.09г. по гр.д.№2599/08г. на Х. районен съд, с което е било признато за установено по отношение на [община], че Д. Г. Д. е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 77195.739.20 по кадастралната карта на[населено място], очертана със сини черти и оцветена с червен цвят на скицата на лист 69 по гр.д.№2599/08г. на ХРС, която е неразделна част от решението.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №197/1972г. ищецът Д. Г. Д. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на нива от един декар, находяща се в местността “Х.”, хасковско землище, при граници: път, С. Ю. М., Райе М. Д. и Ф. К. М.. Този имот е бил включен в регулацията на града с плана от 1985г. и е индивидуализиран от вещото лице по допуснатата експертиза. Процесният имот е част от имот пл.№6405 с обща площ от 2226 кв.м., сега имот с идентификатор 77195.739.20, който е записан в имотния регистър на името на [община], без документи за собственост. Обсъдени са и гласните доказателства, че ищецът е във владение на спорния имот, което не е било прекъсвано. Прието е също, че възражението на [община] за недостатъчна индивидуализация на спорния имот не намира опора в доказателствата по делото. Действително, вещото лице е основало заключението си и на данни, произтичащи от неразпитани по делото свидетели, но като цяло то почива на обективните данни – кадастралните и регулационни промени, свидетелските показания и нотариалния акт за собственост на ищеца.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Основното оплакване в нея се свежда до това, че вещото лице е индивидуализирало спорния имот само по две граници, а третата граница, която по нотариален акт е Ф. К. М., а по разписен лист – А. М. М., е индивидуализирана от вещото лице чрез данни от съседи, които не са разпитани като свидетели по делото, според които Ф. М. е продал имота си на А. М. и затова и третата граница съвпада.
В изложението към жалбата се поддържа, че като не обсъдил възражението на [община] за неправилния начин на индивидуализация на процесния имот от страна на вещото лице, съдът действал в противоречие с ППВС №7/27.12.1965г. и ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. На следващо място – “уедряването” на мотивите на окръжния съд по повод на направеното възражение срещу начина на индивидуализиране на имота на практика водело до липса на мотиви и по този начин решението влизало в противоречие с изискването за мотивиране на изводите на съда, въведено с ППВС №1/1985г., ППВС №1/1953г., както и няколко решения на ВС и ВКС в този смисъл. Поддържа се и противоречие с практиката на ВКС, че недвижимият имот се индивидуализира поне с три граници – определение №596 от 23.12.08г. по ч.гр.д.№2264/08г. на І ГО и определение №410 от 28.11.08г. по гр.д.№1899/08г. на ІІІ ГО. И на последно място – във връзка с измененията на чл.24, б.”а” и чл.6, ал.1, б.”в” от ПВ /ДВ бр.69/04г./, в които не е предвиден минимален брой граници, за да се счете, че един имот е индивидуализиран, се поставя въпросът остава ли непроменена практиката на ВКС, съгласно която индивидуализацията на един имот се извършва с поне три граници.
Ответникът в производството Д. Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и задължителната практика на ВКС по въпроса дали следва да бъдат обсъдени възраженията на страните. В случая въззивният съд е обсъдил възражението на [община] срещу начина, по който вещото лице е индивидуализирало спорния имот и е приел това възражение за неоснователно. Правилността на този извод не може да се проверява в производството по чл.288 от ГПК.
Не е налице противоречие и по въпроса за изискването за мотивираност на съдебния акт. Въззивният съд е изложил мотиви защо възприема заключението на вещото лице и тези мотиви не могат да бъдат игнорирани по съображение, че са “уедрени”.
Няма противоречива съдебна практика и по въпроса дали недвижимият имот може да бъде индивидуализиран с две граници, или са необходими най-малко три граници. В случая имотът е индивидуализиран с три граници, в съответствие с посочената от жалбоподателя съдебна практика.
И на последно място – промените в Правилника за вписванията не са пряко свързани с начина на индивидуализиране на недвижимите имоти чрез границите им, затова поставеният въпрос дали остава валидна практиката на съда, че имотите се индивидуализират най-малко с три граници не е свързан с тези промени, а и не е свързан и с обжалваното решение, в което спорният имот е индивидуализиран с три граници. Затова по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 27.05.2010г. по гр.д.№110/10г. на Х. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: