О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 21.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 90 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 528 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 772/2011 г. на Русенския окръжен съд след отмяна на решение № 867/04.05.2011 г. по гр. д. № 7772/2009 г. на Русенски районен съд в частта, с която е присъдено обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ над 27 832 лв. до 38 500 лв. със законната лихва, считано от 09.01.2008 г. до окончателното изплащане; в частта, с която е присъдено на същото основание обезщетение на имуществени вреди над 222. 81 лв. до 720. 62 лв. със законната лихва, считано от 09.01.2008 г. до окончателното изплащане, са отхвърлени предявените искове по чл. 200 КТ : за обезщетение на неимуществени вреди над 27 832 лв. до 38 500 лв. със законната лихва, считано от 09.01.2008 г. до окончателното изплащане и за обезщетение на имуществени вреди над 222. 81 лв. до 720. 62 лв. със законната лихва, считано от 09.01.2008 г. до окончателното изплащане. В останалата му обжалвана част – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 200 КТ на неимуществени вреди в размер на 27 832 лв. и на имуществени в размер на 222. 81 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.01.2008 г. до окончателното им изплащане – първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е настъпило увреждане на здравето на ищцата, прието от работодателя за трудова злополука, в резултат на което са й причинени неимуществени и имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. По претенцията за обезвреда на неимуществените вреди съдът е намерил, че дължимото от работодателя обезщетение, определено на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, възлиза на 50 000 лв., съобразно броя и степента на засягане на телесния интегритет на пострадалата; интензитета на страданията; наличието на остатъчни последици, които все още не са преодолени; смущенията при протичане на оздравителния процес, които са довели до удължаването му извън нормалната продължителност; неблагоприятната перспектива за преодоляване на последиците от травматичните увреждания. От общия размер на вредата са приспаднати полученото от ищцата обезщетение за неимуществени вреди по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на увреждащия автомобил – в размер от 11 500 лв. и това, което й е определено и изплатено на основание договора за застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт”, сключен от ответника – неин работодател, в размер на 10 668 лв. Така е определено, че последният отговаря по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 27 832 лв.
Против решението на въззивния съд в отхвърлителната част по претенцията за обезщетение по чл. 200 КТ на неимуществени вреди над 27 832 лв. до 38 500 лв. е постъпила касационна жалба от ищцата.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите делото материалноправни въпроси : 1/ следва ли от общия размер на дължимото обезщетение от работодателя по чл. 200 КТ за трудова злополука да се приспада по реда на чл. 200, ал. 4 КТ застрахователната сума, получена по застраховка „злополука на пътниците в обществения транспорт” и 2/ приравнява ли се тази застраховка на застраховка за трудова злополука, сключена от работодателя в полза на работник или служител.
Сочи се, че повдигнатите въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – раздел ІІ от ППВС № 4/1961 г. и решение № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и че имат значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба, чрез своя пълномощник, изразява становище за липса на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и че то е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не се открива основание за допускане на въззивното решение до касация по тях.
Те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена от касатора задължителна съдебна практика. В ППВС №4/61 г. – раздел ІІ, е прието, че получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка за живот или злополука не се приспада от обезщетението по чл. 45 ЗЗД, тъй като в случая се касае до личен договор за застраховка, а в решението по чл. 290 ГПК – че полученото застрахователно обезщетение от пострадалия работник или служител се приспада от дължимото от работодателя по чл. 200 КТ обезщетение – като е допустимо да се извърши било от това за неимуществени вреди, било от това за имуществени вреди. Застъпеното становище за намаляване на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ с полученото от увредения застрахователно обезщетение, е споделено и в обжалваното въззивно решение, поради което не се констатира поддържаното противоречие, като предпоставка за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Повдигнатите въпроси нямат и претендираното значение за точното приложение на закона, и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че дължимото от работодателя обезщетение по чл. 200, ал. 4 КТ, за търпени вреди (неимуществени или имуществени) се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците или служителите, както и че застраховката „злополука на пътниците в обществения транспорт” не се приравнява на застраховка за трудова злополука, сключена от работодателя в полза на работника или служителя и полученото по нея (застраховката „злополука на пътниците в обществения транспорт”) се приспада от общия размер на причинената вреда, респ. то се отчита като редуцира съответно дължимото обезщетение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 772/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.