3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора ………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2074 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2778 от 28.ІІІ.2014 г. на П. Г. З. от [населено място] – в качеството му на „новоизбран управител на [фирма], подадена против определение № 52 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.ІІ.2014 г., постановено по ч. т. дело № 43/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното определение № 1439/30.ХІІ.2013 г. на Бургаския ОС, ГК, по ч. т. д. № 716/2013 г. в обжалваната негова част. С последната е било спряно регистърното пр-во, образувано по заявление с вх. № 20131227151209 по вписване на промени по партидата на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, отнасящи се до освобождаването на Т. Д. И. като управител на същото търговско д-во и избор на настоящия частен касатор за негов управител – „до приключването с влязъл в сила акт на регистърното производство по заявление № 20131227113855 по партидата на посочения по-горе търговец.
Оплакванията на частния касатор З. са както за недопустимост, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело отменено допуснатото спиране на пр-вото по вписване на промени по партидата на [фирма] по заявлението с вх. № 20131227151209.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК П. Г. З. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки – наред с оплакването си за порок на атакуваното определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и това, че с него Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Притежава ли правен интерес и активна процесуална легитимация за спиране на регистърно производство по чл. 536 ГПК лице, което не е съдружник или акционер в д-вото, по чиято партида се иска спирането, нито притежава представителна власт да води спорове от името на същото дружество?”
В противоречие с практиката на ВКС било произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение и по материалноправния въпрос: „Валидно ли е взетото от представляващия /изп. директор/ на едно акционерно д-во решение за смяна на управител на Е., чиито едноличен собственик е това акционерно д-во, което той представлява?”
Отново в противоречие с практиката на ВКС се е явявало и произнасянето на Бургаския апелативен съд по трети материалноправен въпрос, а именно: „Дали е допустимо предявен иск с правно основание по чл. 71 ТЗ срещу решение на СД на акционерно д-во, което е едноличен собственик на капитала в Е., да е основание по чл. 536 ГПК за спиране на вписване по партидата на последното?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на П. Г. З. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Ноторно е, че определенията на въззивната инстанция, с които тя се е произнесла по съществото на подадена частна жалба срещу определение на първостепенния съд, подлежат на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, стига по отношение на тях да не е налице ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, което предвижда, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не би подлежало на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър е предвидено, че пр-вото по жалба срещу отказ на Агенциятна по вписванията да отрази определени обстоятелства в ТР приключва с произнасянето на съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Това в случая по необходимост налага извод, че щом и атакуваното в настоящето частно касационно пр-во въззивно определение е било постановено в такова пр-во – по чл. 25 ЗТР, то същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК, а оттам – подадена срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. В същия смисъл е и създадената досега константна практика на ВКС, обективирана в следните определения: 1./ Опр. № 452/11.VІ.2014 г. на І-во т.о., постановено по ч.т. дело № 1243/2014 г.; 2./ Опр. № 151/4.ІІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о., постановено по ч. т. дело № 471/2014 г.; 3./ Опр. № 481/10.VІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о., постановено по ч. т. дело № 1885/2014 г.; 4./ Опр. № 634/29.VІІ.2014 г. на І-во т.о., постановено по ч. т. дело № 2026/2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. Г. З., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], (с вх. № 2778/28.ІІІ.2014 г.), подадена срещу определение № 52 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 19.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 43/2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2074 по описа за 2014 г.