2
определение по гр.д.№ 734 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 23.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 734 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. А. и П. С. А. срещу решение № 198 от 20.12.2016 г. по в.гр.д.№ 267 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 161 от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 551 от 2015 г. на Дуловския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от С. И. А. и П. С. А. срещу Д. И. М., З. Ю. М. и В. Д. С. искове:
– с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че С. И. А. е собственик на 1/4 ид.ч., а П. С. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от следния оставен в наследството на Ф. А. И. недвижим имот: незастроено дворно място с площ от 1230 кв.м., представляващ УПИ II-185 в кв.15 по ПУП на [населено място], общ.Д., обл.С., одобрен със заповед № АО-21-213 от 09.12.1980 г., при граници: улица, УПИ III-490, УПИ X.-493, УПИ X.-492 и УПИ I-185;
– с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 05.12.2012 г. за размера от 3/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот;
– с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 05.12.2012 г. и
– с правно основание чл.344, ал.1 ГПК за допускане на делба на този имот между ищците и ответника Д. И. М..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 26 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5318 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Когато въззивният съд действа при условията на „служебно начало“ и служебно ревизира възприети фактически положения от първоинстанционния съд, следва ли да предприеме служебно събирането на нови доказателства за изясняване на обстоятелствата, както и да даде указания на страните по реда на чл.269 ГПК при положение, че подобни указания за тези обстоятелства не са давани от първоинстанционния съд и не е изготвян доклад по делото ?
2. Възможно ли е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост ?
3. Води ли до пълна неоснователност на предявен установителен иск за собственост и на иск за делба на наследствен имот установеното в хода на делото обстоятелство, че имотът е придобит по наследство не от общия наследодател на всички страни в процеса, а от бащата само на двама от съделителите ?
4. Следва ли съдът в горната хипотеза, след като установи съсобствеността върху недвижимия имот, да се произнесе съгласно установеното и да допусне делбата само между част от страните по делото или следва да отхвърли иска за делба ?
В писмен отговор от 15.02.2017 г. ответниците Д. И. М., З. Ю. М. и В. Д. С. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са доказали, че процесният имот е бил собственост на общата наследодателка Ф. А. И., починала на 27.12.1993 г. Приел е това, въпреки че в отговора на исковата молба това обстоятелство не е било оспорено от ответниците /същите не са спорили, че имотът е бил собственост на Ф. И., но са възразили, че са го придобили по давност още преди смъртта й- че са го владяли непрекъснато през периода от 1975 г. /алтернативно от 1982 г./ до смъртта на Ф. И. през 1993 г., а и до предявяването на иска през 2015 г./ и поради това първоинстанционният съд не е дал указания на ищците /нито в доклада, нито по-късно/ да докажат това обстоятелство, което е счел за безспорно между страните.
С оглед тези мотиви на обжалваното въззивно решение, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по първия поставен от касаторите въпрос, който доуточнен от ВКС е следният: Когато първоинстанционният съд е приел определeни факти за безспорни и като такива за ненуждаещи се от доказване, поради което е уважил иска, без да дава указания на ищеца за представяне на доказателства за тези факти, длъжен ли е въззивният съд в образуваното по въззивна жалба на ответника производство, ако с оглед твърденията във въззивната жалба установи, че тези факти са спорни, да даде указания и възможност на ищеца да представи доказателства за тях или може направо да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска като недоказан ?
По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика: посочените от касатора Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.2, решение № 26 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5318 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., както и на други постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС.
Предвид на изложеното касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 20.12.2016 г. по в.гр.д.№ 267 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на С. И. А. и П. С. А. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.