5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 25.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 67 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК и чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е: 1/ по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1792 от 20.09.2013г. по т.д. № 4659/2012г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 12.09.2012г. по т.д. № 2073/2010г. на Софийски градски съд, ТО, 10 състав за отхвърляне предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 351 00 щ.д. – обезщетение на имуществени вреди от неизпълнение на договор от 22.02.2007г. за обслужване на разплащания с банкови карти през интернет и сумата от 91 573,54 лева – лихва за забава плащането на левовата равностойност на главницата от 544 362,39 лева за периода от 04.03.2009г. до 26.08.2010г.; 2/ по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2357 / 25.10.2013г. по т.д. № 4659/2012г. на Апелативен съд – София, с което е допълнено по реда на чл.248, ал.1 ГПК въззивното решение в частта за разноските, като банката е осъдена да заплати на ответника по исковете разноски в размер на 13 170 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и уважаване на исковете.
В частната жалба се поддържа, че определението на апелативния съд по чл.248, ал.1 ГПК е незаконосъобразно, тъй като в протокола от единственото проведено пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, чиято поправка не е искана в преклузивния срок, не е отразено искане на ответника по исковете за присъждане на разноски и представяне на списък и доказателства за разноските.
Ответникът по жалбата и по частната жалба, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Оспорва частната жалба, като поддържа, че е направил искане за присъждане на разноските и е представил списък и доказателства за тях в проведеното пред въззивната инстанция откритото съдебно заседание, независимо, че това не е отразено в изготвения протокол за заседанието, като страната се позовава на поредността на подреждане на книжата по делото. Претендира заплащане на направени за настоящата инстанция разноски в размер на 10000 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По касационната жалба:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.02.2007г. между страните е сключен договор за обслужване на разплащания с банкови карти през интернет, съгласно който ответното дружество може да приема плащания с банкови карти чрез своята интернет страница за предлаганата от него услуга „пощенски парични преводи”. Със стартиране на инициативата B. от „Мастер К.” за предотвратяване на използване на карти в незаконни или увреждащи транзакции, вкл. чрез интернет, между които и онлайн хазарт, ищцовата банка, участник в програмата за мониторинг, е санкционирана с глоба, за която твърди, че представлява за нея вреда, причинена й от ответника, който е нарушил забраната за приемане на плащания извън предмета на процесния договор, както и забраната да приема от свое име плащания в полза на други търговци, при това във връзка с хазарт. Ищцовата банка обаче е регистрирана за участие в програмата за мониторинг след сключване на процесния договор и законодателната промяна в САЩ. Стандартите на „Мастер К.” не са неразделна част от процесния договор и ответното дружество не е поело задължение да ги спазва, поради което те не го обвързват. Ищцовата банка е станала член на международната картова организация „Мастер К.”, доброволно е поела да изпълнява стандартите й и поради неизправност е санкционирана. Българското законодателство не съдържа ограничения в кръга на лицата, които могат да нареждат плащания с карти, ползвайки услугата „паричен превод”, предлагана от ответника. Прието е, че твърдените нарушения чрез приемане и обработване плащания на други търговци са останали недоказани. Констатираните от „Мастер К.” спрямо ищцовата банка несъответствия се отнасят единствено до допустима на 24.06.2008г. транзакция към българско търговско дружество, като от заключението на техническата експертиза се установява, че това е тестова транзакция, по която няма извършено реално плащане, а с тестова карта от „Мастер К.” е нареден паричен превод на виртуалния терминал на ответника в ищцовата банка, като поради тестовия характер на транзакцията, опитът е бил неуспешен, същата е спряна от „Мастер К.” и процесът на електронно разплащане не е завършен. За извършване на тестовата транзакция е използван клиент – получател, който е регистриран потребител на системата еPay.bg, услугата „паричен превод”, поради което системата 3 D S няма как да разпознае, че зад паричния превод стои организирана дейност, целяща да се изпратят парични средства на процесния сайт за хазартни залагания. Ответникът е предприел услуга в съответствие с издадената му индивидуална лицензия, като същият не получава данни за картодържателя и за издателя на картата. Решаващият състав е приел, че твърденията на ищеца за неизпълнение от ответното дружество на задълженията по чл.4, ал.1, ал.6 и ал.7 от процесния договор са недоказани. Освен това е налице е признание на банката за причиняване на вредоностния резултат от трето лице – по вина на клиент на ответника, чието поведение и виновни действия са причинили вредата и необходимостта от осигуряване на непрекъснат мониторинг на интернет сайтовете за констатиране на нарушения при приемане на плащания с карти, което ще струва на банката многократно по-висока сума от заплатената от нея глоба. Установява се виновно поведение на ищцовата банка в причинна връзка с наложената й санкция и неполагане на дължимата грижа за предотвратяване на незаконни и увреждащи транзакции чрез осигуряване на мониторинг на електронната търговия и индентифициране на адреси на онлайн търговци, въвеждане на специализирани софтуерни програми, гарантиращи непрекъснато и трайно спазване на стандартите от търговците. С бездействито си ищецът е нарушил правилата на чл.5 от стандартите и не е изпълнил произтичащите от процесния договор задължения към съконтрахента си, не е представил инструкция за приложение на стандартите на МКО, не е извършил действия по актуализиране инструкцията за приемане на разплащания с банкови карти, не е уведомил ответното дружество при промяна на техническите изисквания и изискванията за сигурност на МКО. Ответникът е изпълнявал договорните си задължения в съответствие с ОУ с потребителите на услугата ”пощенски парични преводи” и Закона за пощенските услуги и индивидуалната лицензия, издадена от КРС. Единственото доказано нарушение на ответника по чл.4, ал.13 от процесния договор чрез тестова транзакция не е в причинна връзка с основанието за наложените санкции – липса на валиден договор между банката и получателя на паричния превод, преминаване на транзакцията с несъответстващ код, предназначението й за хазарт и осъществяването й от търговец, който не е регистриран за хазартни транзакции. Невярно е твърдението на ищеца, че договарянето на клаузата на чл.4, ал.13 произтича от ограничението на т.5.1 от правилата на М., тъй като процесният договор е сключен преди регистрирането на банката за участие в програмата за мониторинг и не е инициирано изменението му чрез анекс, съобразно стандартите на „Мастер К.”, приети от ищеца. Вредите за него не са в причинна връзка с констатираното еднократно нарушение, а са адекватна последица на собственото му поведение.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на спора правни въпроси: „/1/ Налице ли е пряка причинно – следствена връзка между констатирано виновно неизпълнение на договорно задължение на страна по едно правоотношение, с вредите които изправната страна претърпява, когато това нарушение директно се превръща в неизпълнение на договорно задължение на изправната страна по нейно договорно правоотношение с трето лице?; /2/ Императивен ли е характерът на разпоредбата на пар.1, т.9 от ДР на З. или оператор на такава универсална пощенска услуга може въз основа на договорни задължения да се отклони от същата като ограничи кръга на получателите?; /3/ Обвързан ли е търговец, който приема разплащания с електронни карти на международни картови организации от стандартите на тези организации в случаите, когато търговецът не е член на същите, но стандартите за платежните услуги са публично оповестени на електронната страница на съответната организация?; /4/ Пряка или косвена е причинно-следствената връзка, когато вредите са причинени от такова договорно нарушение, което автоматично превръща изправната страна по същия договор в неизправна страна по друг договор, сключен между нея и трето лице?; /5/ Преките и предвидими ли са вредите, ако същите са причинени от неизпълнение на включена в договора обща забрана за извършване на определени действия?”. Касаторът спрямо първия формулиран въпрос се позовава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС. По отношение на останалите въпроси се релевира селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по тях.
Първият и четвъртият от поставените от касатора въпроси не предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпросите изисква възприемане на твърдението на ищеца, че е изправна страна по договора с ответника, в разрез с мотивите на въззивния акт, в които е посочено, че е налице виновно поведение на банката и неизпълнение на задълженията й по договора. Въззивният съд е приел, че тестовата транзакция, сочена като нарушение на ответника по чл.4, ал.13 от договора, не е в причинна връзка с основанието на наложената глоба – липса на валиден договор между банката и получателя на паричния превод, преминаване на транзакцията с несъответстващ код, предназначението й за хазарт и осъществяването й от търговец, който не е регистриран за хазартни транзакция, с което е отречено съдържащото се във въпросите и предпоставящо отговорите твърдение на касатора, че неизпълнението на задължения по единия договор води автоматично до неизпълнение на задължение по другия договор.
Вторият въпрос също не покрива общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като в решението не се съдържа извод за императивния характер на нормата на пар.1, т.9 ДР на З.. Решаващият състав единствено е посочил, че с тази разпоредба не се ограничава кръга на лицата, които могат да нареждат плащания с карти, ползвайки услугата „паричен превод”.
Третият въпрос за значението на публичното оповестяване на стандартите на международните картови организации не е поставян пред и обсъждан от въззивната инстанция, поради което също не е обусловил изхода на спора и спрямо него не доказва наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Това е относимо и за последния въпрос за вида на вредите, доколкото е отречена причинно следствената връзка между вредите и неизпълнението от ответника на задълженията по договора, като е прието, че твърдяните нарушения на договора – приемане и обработване на плащания на други търговци, са недоказани. Плащанията с кредитна карта са за предлаганата от ответника услуга „пощенски паричен превод”, а не са плащане към друг търговец за предлагана от последния услуга. Използваната от ответника система 3 D S не е давала възможност да се установи, че зад паричния превод стой организирана дейност, целяща да се изпратят парични средства на сайт за хазартни залагания.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, релевираните в изложението допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК не следва да бъдат обсъждани.
По частната жалба :
Съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което разглеждането на частната жалба по чл.248, ал.3 ГПК не е предпоставено от наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.
Фактът на представянето на списъка на разноските и доказателствата за тях в проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция е удостоверен с подпис и дата от председателя на състава върху молбата, с която се представят същите, поради което въпреки, че не е проведено производство за поправка на протокола, изготвен за съдебното заседание, настоящият състав намира, че са налице доказателства, че оспорваните процесуални действия са извършени преди даване ход на устните състезания, съобразно т.11 от цитираното тълкувателно решение. Ето защо, оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни и определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 10000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1792 от 20.09.2013г. по т.д. № 4659/2012г. на Апелативен съд – София.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2357 / 25.10.2013г. по т.д. № 4659/2012г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 10000 лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.