2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
373
гр.София, 27.09. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1762 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на И. Т. Ч. за изменение на определение № 208 от 26.05.2016 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителят излага съображения за неправилност на определението на ВКС в частта, с която е потвърдено въззивното определение за отказ да му бъдат присъдени разноските пред първата инстанция за адвокатски хонорар. Ето защо моли това определение да бъде изменено и хонорарът да му бъде присъден. Като правни основания за искането си сочи разпоредбата на чл.253 от ГПК, евентуално-чл.248 от ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Ответникът по молбата Американски университет в България я счита за недопустима, а по същество-за неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане или без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното:
С неподлежащо на обжалване определение № 208 от 26.05.2016 г. по настоящото дело ВКС се е произнесъл по частните жалби на страните относно законосъобразността на определение № 3360 от 25.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 604 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което въззивният съд е допълнил решението си досежно разноските на страните пред първата инстанция. По този начин спорният въпрос за дължимостта на тези разноски е окончателно разрешен, а определението на ВКС по предмета на частното дело/в случая-относно разноските пред първата инстанция/ не може да бъде изменено. Този извод следва от разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, според която спорът, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван. Разпоредбата на чл.253 от ГПК не е приложима в настоящата хипотеза, тъй като се отнася само за определенията, които не слагат край на делото и затова могат да бъдат изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Разноските на ответника, направени от него пред първата инстанция, не могат да му бъдат присъдени и по реда на чл.248 от ГПК. Изменението на съдебния акт относно разноските касае само направените в съответното производство разходи. Следователно молителят би могъл да претендира за изменение на определението единствено относно разноските в частното производство, но не и за разноските по гражданското дело.
Прилагането на чл.6 от Европейската конвенция за защита на правата на гражданите относно правото на справедлив процес, на което се позовава молителят, може да се осъществи само при наличие на редовна процедура, в която това право да бъде упражнено. В случая такова производство вече не може валидно да бъде образувано поради недопустимост на настоящата молба.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба е недопустима поради наличие на процесуална пречка – непререшаемост на определение № 208 от 26.05.2016 г. Ето защо тази молба следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Т. Ч. вх. № 6629 от 27.06.2016 г. за изменение на определение № 208 от 26.05.2016 г. по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: