О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 29.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1448 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, вр. чл.53 от З..
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №1637 от 18.05.2017 г. по ч.гр.д.№2444/2017 г. на САС в частта му, с която след отмяна на определение №2772 от 25.04.2017 г. по т.д.№1517/2017 г. на СГС е допуснато обезпечение на предявените по т.д.№1517/2017 г. от синдиците на [фирма] /н/ срещу [фирма] искове по чл.60а З. чрез налагане на обезпечителни мерки – запор върху 17 530 517 поименни безналични акции с право на глас от капитала на [фирма], собственост на [фирма].
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че с него са обезпечени недопустими искове, евентуално, които са видимо неоснователни, а и наложената обезпечителна мярка е неподходяща.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Приложима ли е нормата на чл.60а, ал.1 от З. относно имущество, предоставено от банката в несъстоятелност преди създаването на този законов текст, респективно допустим ли е такъв иск. 2. Допустимо ли е иск по чл.60а, ал.1 от З. да бъде предявен от синдиците на банка в несъстоятелност от тяхно име или следва да бъде предявен от името на банката в несъстоятелност. 3. Установителен или осъдителен е искът по чл.60а, ал.1 от З. и имат ли легитимираните да водят иска лица, парвен интерес от установителен иск. 4. Допустимо ли е с иск по чл.60а, ал.1 от З. да се иска връщане на нещо различно от имуществото, предоставено от банката. 5. Допустимо ли е по реда на чл.60а, ал.1 от З. да се претендира от трето лице връщането на нещо различно от даденото от банката в несъстоятелност и така да се проведе отчуждаване на имущество в частна полза, без предварително и равностойно обезщетение, в противоречие с чл.17, ал.3 от К. и чл.1 от Протокол №1 към Е., относно закрилата на правото на собственост. 6. Ако искът по чл.60а, ал.1 от З. е осъдителен, допустимо ли е с него да се претендира прехвърляне от страна на трето лице в полза на банката в несъстоятелност на нещо различно от даденото и така да се проведе отчуждаване на имущество в частна полза, без предварително и равностойно обезщетение, в противоречие с чл.17, ал.3 от К. и чл.1 от Протокол №1 към Е., относно закрилата на правото на собственост. 7. Допустимо ли е по реда на чл.60а, ал.1 от З. да се иска връщане в патримониума на банката в несъстоятелност на имущество, собственост на трети лица без преди това да са проведени отменителни искове по отношение на сделките, по силата на които третото лице е придобило законно имущество с произход банката, което е обект на иска, с оглед разпоредбите на чл.17, ал.3 от К. и чл.1 от Протокол №1 към Е., относно закрилата на правото на собственост. Поддържа се, че обжалваното определение е и очевидно неправилно.
Ответниците по частната касационна жалба заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че ищецът с молбата си по чл.389 от ГПК е легитимирал интереса си за обезпечаване на предявените осъдителни искове, като е счел, че сочената обезпечителна мярка – запор на безналични поименни акции, е подходяща за задоволяване на обезпечителната нужда, доколкото евентуалното разпореждане на ответника с правата върху същите акции, би затруднило реализирането на правата на ищеца по бъдещото решение по предявените искове по чл.60а от З. за връщане на същото имущество. Посочил е, че приложените към исковата молба договори за кредит и платежни нареждания за извършени банкови преводи, установяват изложените в исковата молба обстоятелства, за отпуснати от банката на юридически лица кредити на значителна стойност /които не са върнати/, както и извършени от последните кредитополучатели банкови преводи на значителна стойност в рамките на два дни, преди закупуването на процесните безналични поименни акции от капитала на [фирма]. Изложил е съображения, че тези доказателства са достатъчни, за да обосноват предположението, че исковете са основателни, като обратното не следва от записа по част от платежните нареждания, че плащането е по договор – напротив, последният запис „по договор” без никаква друга конкретизация на основанието, на което се извършват преводите на суми в изключително големи размери, ведно с малкия период от време, през който преводите се извършват от всичките кредитополучатели, сочи именно на основателност на предположението, че липсва реална насрещна престация или ако има такава, последната ще е на значително по-ниска стойност, доколкото не може да бъде обоснован изводът, че в рамките на два дни ще се престира изпълнение на шест контрахента за сумата общо 20 000 000 лв.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, с които е възприета допустимост и вероятна основателност на предявените осъдителни искове и въпреки известната непрецизност при формулиране на диспозитива на въззивното определение, настоящият състав приема, че обезпечение е допуснато само по отношение на евентуално съединените осъдителни искове. В този смисъл третият от поставените от частния касатор въпроси не се явява обуславящ правната воля на съда и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, доколкото спрямо тях не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по приложението на разпоредбата на чл.60а от З. е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС /определение №648 от 15.12.2017 г. по т.д.№2209/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, даваща отговори на посочените въпроси и изключваща селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно визираното разрешение, по силата на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от З., синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Регламентираното в чл.60а, ал.1, вр. §1, т.7 от ДР на З. право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл.60а, ал.1 и чл.62, ал.1 З. лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл.60а, ал.1 З., който с включването му в раздел III от З. е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1637 от 18.05.2017 г. по ч.гр.д.№2444/2017 г. на САС в частта му, с която след отмяна на определение №2772 от 25.04.2017 г. по т.д.№1517/2017 г. на СГС е допуснато обезпечение на предявените по т.д.№1517/2017 г. от синдиците на [фирма] /н/ срещу [фирма] искове по чл.60а З. чрез налагане на обезпечителни мерки – запор върху 17 530 517 поименни безналични акции с право на глас от капитала на [фирма], собственост на [фирма].
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.