6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 30 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60324 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] и П. И. Б.-С., двамата чрез адвокат Т. Б. от САК, срещу решение № 867/28.04.2016 г. по в.т.д. № 2352/2015 г. на Апелативен съд София, с което е отменено изцяло решение № 1155 от 21.07.2014 г. по т.д. № 291/2012 г. на Софийски градски съд и вместо това на основание чл. 422 ГПК се признава съществуване на вземането на [фирма] – [населено място], солидарно срещу [фирма] – [населено място] и П. И. Б.-С. за сумата 890 000 /осемстотин и деветдесет хиляди/ евро, представляваща част от парично вземане в размер на 3 000 000 евро по запис на заповед от 15.08.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 42572/2011 г. на Софийски районен съд, 64 състав и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение, което се твърди, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1/ Ценна книга ли е запис на заповед, която страда от пороци, които я правят недействителна и в този смисъл записът на заповед годно изпълнително основание ли е; 2/ Може ли да съществува годно изпълнително основание, когато същото се основава на недопустими съдебни актове – заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; 3/ Нищожен ли е процесният предварителен договор, като сключен относно невъзможен предмет; 4/ Отговаря ли длъжника, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. По първия повдигнат въпрос касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като се позовава на противоречива практика на Върховния касационен съд в ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК, решение № 141/2010 по т.д. № 798/2008 г. на ІІ т.о., решение № 642/2002 г. по т.д. № 1423/2001 г., решение № 620/2008 по т.д. № 493/2008 г. на І т.о. и решение № 865/2009 по гр. дело № 1926/2008 г. на І г.о. Поставен е и подвъпрос – ако в един документ, за който се твърди, че е запис на заповед, впоследствие са положени различни писмени и графични изображения, независимо как е станало това, то този документ отговаря ли на изискванията за валидност на същия, дори да се чете част от първоначалния текст – по отношение на който касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма формирана съдебна практика. Вторият въпрос в изложението се поддържа, че е решен е противоречие на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора, по отношение на третия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.202 ЗУТ, предвиждаща извършване на доброволна делба на съсобствена сграда само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на стопанските постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване. Четвъртият въпрос е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с твърдения, че е разрешен в противоречие с решение № 994/2006 г. по т.д. № 199/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 36/2009 г. по гр. дело № 26/2008 г. на ІІ г.о. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е приложен нито един от посочените съдебни актове.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат А. И. от АК Т., е подал писмен отговор, в който излага становище, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и претендира разноски за процесуална защита пред касационната инстанция.
Въззивният съд е приел, че исковата молба се основава на твърдения, че записът на заповед е съставен във връзка с каузално правоотношение, а основателността на иска е обусловена от съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, предвид възражението на ответниците за липса на оригинален менителничен ефект. След като е преценил всички обстоятелства по делото, включително и констатациите на съдебнопочерковата експертиза, съгласно изискванията на чл.178, ал.2 ГПК, въззивната инстанция е приела, че представяния документ е оригинален екземпляр на ценната книга, тъй като текстът се разчита в достатъчна степен, за да се установи съвпадение с текста в копието на документа и очевидното съвпадане на местата на подписите и печата в двата изследвани документа. Съдът е посочил, че нечетливите места не засягат волеизявлението на лицето, положил подпис под текста – поемане на безусловно и неотменимо задължение да се плати на поемателя посочената сума в деня на падежа. Засегнатата от наслагване част от основния текст, според въззивния съд е незначителна и след като съдържа всички реквизити на записа на заповед по чл.535 ТЗ е налице валиден менителничен ефект, а възражението за нищожност е несъстоятелно. В обжалваното решение е отхвърлено и другото възражение на ответниците – за нищожност поради липса на представителна власт на лицето, което е подписало записа на заповед, като е посочено от съда, че при издаването на ценната книга дружеството е представлявано от председателя на съвета на директорите, което безспорно е израз на неговото съгласие и ангажира отговорността на представлявания.
Във въззивното решение е прието, че ценната книга е издадена за обезпечаване изпълнението по сключен предварителен договор от 14.08.2007 г., с който продавачът се е съгласил да прехвърли правото на собственост върху пет недвижими имота срещу цена, платима в срок до една година от датата на сключване на окончателния договор. Цената на сделката е уговорена като задължение за плащане на сбора от данъчните оценки на продаваните имоти с ДДС, както и задължение на купувача да сключи с продавача договор за учредяване на право на строеж, с който след изграждане на сградата продавачът да бъде обезщетен с определен брой самостоятелни обекти, подробно уточнени като процент към общия брой на обектите в сградата. Тълкувайки действителната воля на страните по предварителния договор, въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответната страна, че непаричната престация не е част от цената и няма връзка със задължението за прехвърляне на собствеността. Според съда, паричната престация е изпълнена, а неизпълнението в останалата част не се дължи на обективна невъзможност.
Възраженията за липса на „годно за обезпечаване субективно право”, както и липсата на цена, като съществен елемент на договора в частта за непаричното задължение на купувача, също са приети за неоснователни, тъй като правото на строеж е оценимо в пари и неговото стойностното изражение може бъде определено в един бъдещ момент. В тази връзка въззивният съд е определил като несъстоятелно твърдението, че липсва „правна възможност за отстъпване на право на строеж” и е отхвърлил съображението, че „обективното право на Р България не познава подобна правна фигура”, както и възражението за неизискуемост на задължението по каузалната сделка.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че записът на заповед, обезпечава точното изпълнение на непаричната престация като част от цената по предварителния договор, което е обусловено от административна процедура и уреждане на отношенията с останалите съсобственици, но възражението за „непреодолима административна и юридическа пречка” е неоснователно, тъй като в предварителния договор са уговорени достатъчно ясно общите параметри на сделката, а отделните самостоятелни обекти се индивидуализират с одобряване на строителните проекти за учредяване правото на строеж върху имотите в квартал 3а по плана на местността „Ц. Б. ІІІ”. Липсата на одобрени проекти на бъдещата сграда не е непреодолима пречка за сключването на окончателен договор, доколкото в предварителния договор са уговорени достатъчно ясно общите параметри на собствеността, която продавачът трябва да получи след изграждането на сградата, а възражението за отпадане на обезпечителната функция на менителничния ефект поради новиране на каузалното правоотношение също е прието за неоснователно.
С подписване на нотариалните актове и споразумението, уговорките в предварителния договор не са претърпели изменения, поради което с плащането на общия размер на данъчните оценки на имотите, купувачът е изпълнил паричната престация, но е останал задължен за непаричната част от цената и след като липсва друго съглашение с кредитора по смисъла на чл.107, ал.1 ЗЗД, след изтичане на едногодишния срок купувачът е в забава. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на паричното вземане по записа на заповед също е прието за неоснователно, тъй като изискванията да се представи оригинала на ценната книга не е „указание за поправяне на констатирана нередовност” по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, а от датата на падежа по записа на заповед до подаването на заявление за издаване заповед за изпълнение не е изтекъл тригодишен срок, поради което предявения иск за съществуване на вземането по записа на заповед от 15.08.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 42572/ 2011 г. на Софийски районен съд, според въззивната инстанция е основателен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че при тези фактически и правни изводи на въззивния съд, формулираните въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не покриват общата предпоставка за достъп до касация, тъй като въпросите са фактически, свързани с конкретно установените обстоятелства по делото и поставени в контекста на неудовлетвореност на касаторите от обжалваното въззивно решение, поради което не покриват общата предпоставка за достъп до касация. В случая, повдигнатите въпроси във връзка с твърденията за пороци в записа на заповед, значението му на годно изпълнително основание и доводите за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, както и съображенията за отговорност на длъжника, ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, представляват оплаквания по съществото на спора, касаещи правилността на решението на въззивния съд, но не могат да обосноват основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В производството по реда на чл.288 ГПК за селектиране на касационните жалби не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти, включително и при твърдения за необоснованост на съдебния акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, оплакванията за неправилност и необоснованост могат да бъдат преценени от Върховния касационен съд само след допускането на касационно обжалване на решението, тъй като касационните основания за допускане по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Отговорът на първия въпрос е предпоставен от отговора на другия фактически въпрос, дали при положени различни писмени и графични изображения документът отговаря на изискванията за валидност на същия. И в двете формулировки на въпросите е от значение какви са събраните доказателства и как са възприети от решаващия състав на съда, т.е. налице е оспорване правилността на крайните изводи в обжалваното решение. Вторият поставен въпрос е поставен теоретично и не е разгледан от въззивния съд, поради което не обуславя изхода на делото. За да бъде даден отговор по принцип, следва да се приеме, че са постановени недопустими съдебни актове, което съдът не е обсъждал и се свежда до конкретните обстоятелства по делото. Третият и четвъртият въпрос също се отнасят до правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос съдържа доводи за нищожност, с оглед твърдението за невъзможен предмет на постигнатото съглашение, а с четвъртия въпрос касаторът счита, че от доказателствата следва, че невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, независимо че съдът в обжалваното решение е достигнал до противоположни изводи. Така поставените въпроси от касатора са неотносими, тъй като изводите на въззивния съд не могат да се проверяват за незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед на което не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касационно обжалване.
Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС, при отсъствие на правен въпрос като обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не допуска касационно обжалване, независимо дали са изпълнени изискванията на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая са повдигнати за решаване въпроси, които не покриват общите критерии за допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът им има значение за правилността на решението във връзка с доказването на установените по делото и релевантни за изхода на спора факти. По своето съдържание повдигнатите въпроси представляват касационни доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. И., е поискал разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2016 г. в размер на 8900 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 867 от 28.04.2016 г. по в.т.д. № 2352/2015 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] и П. И. Б.-С., двамата чрез адвокат Т. Б. от САК, съд. адрес: [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. И. от АК Т., съд. адрес: [населено място], [улица], етаж 4, ап.16, разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 8900 (осем хиляди и деветстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.