О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
София, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка М.
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1383/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. С. Б., като пълномощник на „Моника-91“ ЕООД, гр. Варна, срещу въззивното решение № 1997 от 23.11.2018 г. по в. гр. д. № 1614/2018 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касация счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 2126/15.05.2018 г. по гр. д. № 15273/2017 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Росица-73“ ЕООД, гр. Варна, отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място],[жк], местност „М.“, при описани граници.
Ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти по силата на постановления за възлагане от 09.05.2011 г. /влезли в сила на 25.06.2011 г./. Върху имот с идентификатор *** е била наложена възбрана като обезпечителна мярка по бъдещ иск, вписана на 06.10.2008 г., а върху имот с идентификатор *** наложената възбрана е била вписана на 30.07.2008 г. Ответното дружество е закупило имотите с нотариален акт от 29.05.2009 г. от „Ел Профи груп“ ООД – длъжник по изпълнителните дела, чиято собственост са били имотите към момента на налагане на възбраните. Последващите разпоредителни сделки са недействителни по отношение на обезпечените кредитори, съответно не могат да се противопоставят и на купувача на публичната продан.
Ответникът е изложил съображения за неоснователност на иска, с твърдението, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */* г. При условията на евентуалност се е позовал на придобивна давност чрез упражнявано добросъвестно владение, считано от 2009 г.
По делото е установено, че по молба на взискателя „Искра Електротрейд“ ООД е образувано изпълнително производство срещу длъжника „Ел Профи груп“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 07.07.2009 г. /изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ С. Д., с рег. № *, с район на действие Окръжен съд – Варна/. Принудителното изпълнение е било насочено върху имот с идентификатор ***, върху който е наложена възбрана като обезпечителна мярка на 30.07.2008 г. Същата е била заличена на 18.07.2018 г. въз основа на определение по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението по молба на ответното дружество.
По молба на взискателя „ТМТ – Елком“ ООД е образувано изпълнително дело № *****, като принудителното изпълнение е насочено върху имот с идентификатор ***, върху който на 06.10.2008 г. е била наложена възбрана като обезпечителна мярка. Същата е била заличена по молба на съдебния изпълнител на 25.03.2010 г.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 108/29.05.2009 г., ответното дружество „Росица-73“ ЕООД, гр. Варна, е закупило от „Ел Профи Груп“ процесните имоти, като в акта изрично е отразено, че върху тях има наложени възбрани.
В. съд е приел, че ответникът се легитимира като собственик на основание сключения с длъжника по изпълнителните производства договор за покупко-продажба, който е произвел вещно-прехвърлително действие. Този извод е обоснован със следните доводи: съгласно чл.453 ГПК на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; тези действия обаче са действителни по отношение на третите лица. Сделката на разпореждане по отношение на възбранените имоти е непротивопоставима единствено на кредиторите, в чиято полза е допусната възбраната. По аргумент от чл.496, ал.2 ГПК, тъй като длъжникът не е бил собственик към момента на извършването на публичната продан, постановленията за възлагане нямат вещно-прехвърлителен ефект.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. валидна ли е извършена след вписването на обезпечителна възбрана разпоредителна сделка с имота; 2. противопоставима ли е на взискателя и купувача на публичната продан извършената от длъжника разпоредителна сделка след вписването на възбраната; 3. какво е действието на постановлението за възлагане и няма ли същото вещно-прехвърлителен ефект; 4. с вписаната обезпечителната възбрана не се ли цели защита на обезпечения взискател, респективно на купувача на публичната продан; до кой момент съществува тази защита. По първите три въпроса се поддържа противоречие с тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС; решение № 105/25.01.2018 г. по гр. д. № 4833/2016 г. на второ г. о., решение № 145/15.01.2018 г. по гр. д. № 5479/2016 г. на първо г. о.; решение № 153/12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на второ г. о.; решение № 129/30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на първо г. о. С четвъртия поставен въпрос е обосновано поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи, втори и четвърти въпрос, които не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика, включително и с цитираната.
В. върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК и възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл.449, ал.2 ГПК, имат един и същи ефект /чрез установената в чл.453 ГПК непротивопоставимост на последвало възбраната разпореждане/. С вписването й последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя. Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не могат да се противопоставят права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя. Запазването на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан /в рамките на проведено принудително изпълнение/ цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо право на всяко лице, имащо качеството на кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. От момента на вписване на заличаването обаче с обратно действие се заличават нейните правни последици, респективно сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението – аргумент от чл.453, т.1 ГПК. След влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач може да поиска заличаване на вписаната възбрана, ако не му е противопоставима и не брани права. Горното разрешение е възприето в тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 от същото. Независимо че въззивният съд не е изложил съображения за заличаването на вписаните възбрани, решаващите му изводи са обусловени от пораждането на вещно-прехвърлително действие на договора за продажба, с който се легитимира ответникът. Не се разкрива противоречие с решение № 105/25.01.2018 г. по гр. д. № 4833/2016 г. на ВКС, второ г. о., в което е прието, че правата, които трети лица са придобили върху имота, преди публичната продан, ще могат да бъдат противопоставени на купувача от публичната продан, само ако тези права могат да се противопоставят на самия взискател. В него е посочено също така, че от момента на вписване на заличаването на възбраната с обратно действие ще се заличат правните й последици, респективно сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението. Горното разрешение е приложимо и в настоящата хипотеза. Ако вписаната възбрана не е вдигната, правото на собственост ще се счита в патримониума на длъжника към момента на извършването й, съответно ще премине по силата на закона /чл.496, ал.2 ГПК/ към купувача от публичната продан от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане.
Не е налице противоречие между даденото разрешение по третия въпрос с приетото в тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС относно вещно-прехвърлителното действие на възлагането. Същото се поражда, ако длъжникът е собственик на продавания имот /в този смисъл е и тълкувателно решение № 4/11.04.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС,т.3/.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения в изложението четвърти въпрос, тъй като същият е разрешен в константната съдебна практика, включително и в цитираното по-горе тълкувателно решение, която не се нуждае от осъвременяване.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в касационното производство в размер на 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1997 от 23.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1614/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Осъжда „Моника-91“ ЕООД, гр. Варна,[жк], [улица], да заплати на „Росица-73“ ЕООД, гр. Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 2, адвокатска кантора «В.», сумата 1 000 лв., представляваща разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: