О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 07.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1889 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. В. срещу определение № 330 от 14.05.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав по ч.гр.д. № 914 от 2008 г., с което е оставена без уважение частна жалба на В. срещу определение от 21.02.2008 г. по гр.д. № 1 от 2008 г. на В. окръжен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявените по него искове с правно основание чл.33, ал.2 от СК и чл.41 от СК.
В жалбата се твърди, че това определение е неправилно, тъй като исковата молба е заведена преди изтичане на 3-годишния срок по чл.41 от СК и тъй като при съединени искове по чл.33, ал.2 от СК и чл.41 от СК срокът за предявяване на тези искове следва да бъде един и същ. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи, че решаването на въпроса за сроковете за предявяване на исковете по чл.33, ал.2 от СК и чл.41 от СК при обективно съединяване на тези искове ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба на С. В. е подадена на 12.06.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Разгледана по този ред, частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото, по което е постановено обжалваното определение/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /касаторката е уведомена за определението на САС от 14.05.2008 г. на 05.06.2008 г., а частната касационна жалба е подадена на 12.06.2008 г./. В същата се поставя съществен процесуалноправен въпрос /затова, дали при обективно съединение на искове по чл.33, ал.2 и чл.41 от СК, при преценката на допустимостта на тези искове следва да се изхожда от по-дългия срок за предявяване на иска по чл.41 от СК/. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е налице неяснота в СК, която може да бъде преодоляна чрез даденото от ВКС разрешение на въпроса. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на САС от 14.05.2008 г.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. С исковата си молба С. В. е предявила два иска- по чл.33, ал.2 от СК за оспорване бащинството на бивши й съпруг Д. П. Б. на роденото от нея на 30.12.2004 г. дете К по чл.41 от СК за установяване на произхода на това дете от друг баща- Б. П. С. Искът с правно основание по чл.33, ал.2 от СК е предявен след изтичане на посочения в закона преклузивен срок за предявяване на този иск /1 година от раждането на детето/ и като такъв е недопустим. Искът по чл.41 от СК е предявен в срок- преди изтичане на 3 години от раждането на детето. Съгласно чл.43 от СК, обаче, този иск не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличния произход на детето. В случая, детето има установен произход от Д. П. Б., тъй като е родено по време на брака на ищцата с Б. , поради което по презумпцията на чл.32, ал.1 от СК Б. се счита за баща на това дете. Този произход не е оборен и вече няма възможност да бъде оборен от майката по исков ред, тъй като в преклузивния срок по чл.33, ал.2 от СК тя не е предявила иск за оспорване на бащинството на бившия си съпруг. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.43 от СК, искът по чл.41 от СК също е недопустим. Затова правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените искове по чл.33, ал.2 от СК и по чл.41 от СК, а Софийският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на касаторката срещу това прекратяване.
Неоснователен е доводът на касаторката, че когато исковете по чл.33, ал.2 от СК и по чл.41 от СК са съединени за разглеждане в едно производство, срокът за предявяването и на двата иска е 3-годишен. Действително, съгласно чл.43 от СК тези два иска могат да бъдат съединени за общо разглеждане в едно производство. Съединяването на тези два иска, обаче, не променя процесуалните предпоставки за допустимост на всеки един от тях, респективно не би могло да доведе до удължаването на 1-годишния преклузивен срок за предявявяне на един от тези искове /по чл.33, ал.2 от СК/ или до възстановяването на този вече изтекъл към датата на предявяване на иска преклузивен срок.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на С. П. В. срещу определение № 330 от 14.05.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав по ч.гр.д. № 914 от 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.