3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
[населено място], 7.06. 2013 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 3481 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Районен кооперативен съюз “Орало”, [населено място], срещу определение № 181 от 15.04.2013 г., по ч. гр. д. № 2082/2013 г. на ВКС, І г.о., с което оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК частната жалба срещу определение от 31.01.2013 г. по гр. д. № 278/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на кооперацията за конституиране като ответник по иска [фирма]. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да се отмени поради противоречие със закона на изводите на първия тричленен състав, че допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява според правилата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г.
Ответниците С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски за производството.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, след преценка на данните по делото и въведените оплаквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Районен кооперативен съюз “Орало”, [населено място] частна жалба, съставът на Първо отделение на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. Недопустимостта на жалбата е мотивирана с гражданския характер на делото и с цената на предявения ревандикационен иск- 3832.38 лв., която е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касация по граждански дела – 5 000 лв.
Определението е правилно.
Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията и определенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на З., обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“ – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на З. се прилага по отношение на всички дела, които към посочената дата не са били висящи пред Върховния касационен съд.
Обжалваното пред първия тричленен състав определение е постановено след влизане в сила на З., обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., поради което законосъобразно е прието, че преценката за допустимост на касационния контрол е подчинена на въведените с новата редакция на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК процесуални правила и с оглед цената на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, която не надхвърля предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол по въззивни граждански дела, касационното обжалване и самата частна жалба са процесуално недопустими.
Неоснователно е оплакването за неправилно определяне цената на иска, която към настоящия момент била 67 000 лв. Цената на иска, който е за защита на правото на собственост в случая се определя по реда на чл.55, ал.1 б.”б” ГПК /отм./. Цената на иска представлява паричната равностойност на оценимото в пари спорно право. Размерът на цената по иск за собственост или други вещни права съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ отговаря на 1/4 от данъчната оценка на имота, представена с исковата молба при предявяване на иска пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения, определение № 181 от 15.04.2013 г., по ч. гр. д. № 2082/2013 г. на ВКС, І г.о., следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181 от 15.04.2013 г., по ч. гр. д. № 2082/2013 г. на ВКС, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :