3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373
С., 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1342/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП – Държавно ловно стопанство „К.” [населено място] против въззивно решение № 8 от 19.01.2016г. по в. гр. дело № 297/2015г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 08.10.2015г. по гр. дело № 40/2015г. на Дуловски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” на Б. С. М. извършено със заповед № 9 от 08.01.2015г., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и ТП – Държавно ловно стопанство „К.” [населено място] е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3900 лв. за периода 09.01.2015г – 09.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.01.2015г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – съобразени ли са отменителните диспозитиви на съдебното решение по отношение на обжалваната заповед с наличните по делото доказателства за извършените от ищеца бездействия в кръга на службата му; представлява ли неизпълнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика конкретно дисциплинарно нарушение, или са налице няколко дисциплинарни нарушения и следва ли при констатирано неизпълнение работодателят да прекрати трудовото правоотношение на основание, включително и образувано административно – наказателно производство, или следва да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание уволнение; следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да обсъди всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните. По поставените правни въпроси жалбоподателят не представя задължителна съдебна практика на ВКС, позовава се на решение по гр. дело № 4876/2007г. на ВКС, пето г. о., с което е разгледан иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Не сочи конкретно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът Б. С. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на въпроси от значение за изхода на делото. Поддържа, че въпросите не засягат решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете, а касаят съществото на спора, като представената съдебна практика е неотносима към предмета на делото. Развити са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е разгледан спор за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е уважил исковете, като е приел, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 193 КТ – поисканите обяснения от работника са бланкетни, липсва конкретизация на извършените нарушения визирани в заповедта за наложеното дисциплинарно наказание, което е затруднило правото на защита на работника; в заповедта не е посочен периода, в който е извършено нарушението – незаконна сеч в отдел 57з от фирма, която е секла законно в отдел 57ж и такъв не е посочен в препращащия документ – нарушение на чл. 195 КТ; не е спазен преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” по чл. 194, ал. 1 КТ – нарушението е открито на 10.10.2014г., а наказанието е наложено със заповед от 08.01.2015г. Извън тези формални нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, които са достатъчни за отмяна на уволнението като незаконно, съдът е изложил и допълнителни съображения, като е посочил, че по делото не е изяснено, кой и правилно ли е маркирал отдел 57ж (не се твърди това да е ищеца), поставени ли са били К., правилно ли са определени извозните пътища, липсват доказателства за стойността на неправилно изсечената дървесина и дали тя е платена, с оглед установяване на понесената от ответника вреда по основанието злоупотреба с доверието на работодателя, както и кои служители са допринесли, съпричинили извършване на нарушението, за което на ищеца е наложено най – тежкото наказание дисциплинарно уволнение, обстоятелства относими към определяне вида на наложеното наказание по чл. 189 КТ, установяването на които са в тежест на ответника.
Поставените правни въпроси нямат отношение към решаващите изводи на съда за уважаване на исковете. Въпросите са насочени към съществото на спора и установяване на фактите по визираните в заповедта нарушения, за които на ищеца е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание. Когато въпросите касаят фактическото установяване на предмета на спора, те не съставляват основание за селектиране на касационната жалба и допускането й до касационно обжалване. Фактическите констатации в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на контрол. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд, при приетите от него факти. Въпросите нямат отношение й към правните изводи на съда за уважаване на исковете, които касаят приложението на чл. 193 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195 КТ относими към допуснати нарушения при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарните наказания.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 19.01.2016г. по в. гр. дело № 297/2015г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ