О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 08.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2145 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №83 от 27.06.2016 г. по в.т.д.№149/2016 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №93 от 10.03.2016 г. по т.д.№604/2015 г. на ОС Бургас, с което на основание чл.517, ал.3 от ГПК е прекратено търговското дружество [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. При изрично възражение от ответника, че не му е връчено изявление от взискателя чрез частен съдебен изпълнител за прекратяване участието в дружеството на съдружника длъжник, може ли съдът да приеме за доказан този факт на връчване, само въз основа на удостоверение и то изходящо от лице, чието действие се оспорва. 2. При оспорване действията на ЧСИ във връзка с предявяване на конститутивен иск по чл.517 ал.3 ГПК, съдът длъжен ли е да даде възможност на оспорващия да го стори с всички процесуални способи по ГПК. 3. Фактът на връчване на ответника на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството подлежи ли на косвен съдебен контрол при направено възражение. 4. При ненадлежно връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника длъжник в дружеството, тече ли тримесечния преклузивен срок за дружеството недлъжник да извърши действия, свързани с изискванията на закона, а именно: изплащане на приспадащата се част на съдружника длъжник от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ или следва да се приеме, че и след завеждане на иска по чл.517, ал.3 от ГПК до момента на разглеждане на делото, ответникът е имал време да извърши това процесуално действие.
Ответниците по касация – П. М. Г., М. М. Г., Д. К., Б. Б. и Д. У., заявяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в процесния случай са налице предпоставките за прекратяване на ответното търговско дружество в хипотезата на предявен иск по чл.517, ал.3 от ГПК. По отношение на основното, поддържано пред въззивния съд възражение, че съдебният изпълнител не е връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника длъжник, въззивният съд е изложил съображения, че проверката, извършвана от съдебния изпълнител относно наличие на предпоставките за овластяване на взискателите да предявят иска, е само предварителна фаза, предхождаща исковата процедура, а в случая дружеството въззивник без съмнение е било уведомено за висящото изпълнително производство против съдружника с връчването на исковата молба, от който момент е можело безпрепятствено да предприеме стъпки за изплащане на взискателите на припадащия се дял на съдружника или да ангажира доказателства, че задължението е изплатено.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното решение не се съдържат изводи каква е доказателствената стойност на удостоверението на частния съдебен изпълнител по отношение редовността на връчването, нито са изложени съображения дали действията на съдебния изпълнител, предхождащи постановлението за овластяване за предявяване на иска, подлежат или не на съдебен контрол /в каквато насока са първи и трети от въпросите/. С четвъртия от въпросите, освен, че се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че е налице ненадлежно връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника длъжник, каквото обаче не е възприемано, то както бе посочено, искът е уважен поради непредставяне на доказателства за изискуемото от закона плащане и то независимо към кой момент, до произнасянето на съда по предявения иск. Вторият от въпросите също не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, предвид липсата на отправени до въззивния съд доказателствени искания и позоваване в касационната жалба на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка със събиране на допустими и относими доказателства /твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са ирелевантни/.
В този смисъл и при липсата на обосновани общи, а и на селективни основания за допускане на касационно обжалване /позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно, като не са изложени каквито и да е било доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а доказателства за влизане в сила на цитираните в изложението актове на различни по степен съдилища не са представени/ настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация П. М. Г. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №83 от 27.06.2016 г. по в.т.д.№149/2016 г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. М. Г., сумата от 500 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.